Microsoft обяви професиите, които AI ще убие

Изследователи от Microsoft определиха кои именно професии са най-уязвими пред вълната на автоматизация чрез генеративен изкуствен интелект – системи като ChatGPT, Bing Copilot и други езикови модели.

Резултатите са особено обезкуражаващи за представителите на т.нар. интелектуален труд. Анализът се основава на над 200 000 анонимизирани потребителски диалога с Bing Copilot, предварително изчистени от лични данни. Учените проучват естеството на заявките и начините, по които изкуственият интелект се справя с тях. Така те създават т.нар. „Индекс на приложимост на AI“ – метрика, която измерва доколко активно и успешно технологията вече се използва в различни професионални сфери.

Най-голяма уязвимост показват професии, свързани с предаване на информация, консултиране, писане, преподаване и превод. Сред най-застрашените са писатели, историци, преводачи, автори, лингвисти, специалисти по продажби и обслужване на клиенти.

За разлика от тях, професии, които изискват физически усилия и двигателни умения – като машинни оператори, домакини, масажисти, лодкари и миячи на съдове – са изложени на далеч по-нисък риск.

Изводът е парадоксален: колкото по-високоплатена и когнитивно натоварваща е една професия, толкова по-голям е шансът тя да бъде частично или изцяло изместена от изкуствен интелект.

Изследователите обаче уточняват, че дори и в най-уязвимите професии, невронните мрежи не могат да поемат всички задачи.

Технологията все още не е способна да обхване пълната сложност на реалната работа, особено когато тя включва контекст, етика, междуличностни умения и вземане на решения в условия на несигурност.

Важно е също, че резултатите не трябва да се приемат като директна прогноза за масови съкращения или спад в заплатите.

Въздействието на AI върху икономиката е сложно и понякога контраинтуитивно.

Като пример се посочват банкоматите – макар да автоматизират ключови функции на банковите касиери, броят на банковите служители в крайна сметка се увеличава. Причината? Откриването на нови клонове става по-евтино, а работата на касиерите се пренасочва към по-комплексно обслужване, вместо рутинни транзакции.

Авторите на изследването също така подчертават, че Microsoft е водещ инвеститор в развитието на AI, което неминуемо поставя въпрос за потенциален конфликт на интереси. В този смисъл интерпретацията на данните може да е оцветена в полза на по-позитивна визия за технологиите.

Те уточняват, че „Индексът на приложимост“ отразява моментната картина. Той не предсказва бъдещето, нито пък отчита пълния контекст на професиите. Възможно е някои аспекти на работата да не са отчетени изобщо, особено ако те не присъстват в текстовите заявки към Bing Copilot.

Особено интересен е фактът, че някои от най-уязвимите професии според изследването – като историци, политолози и писатели – изискват не просто знания, а способност за работа с двусмислена, фрагментирана информация, интуиция и контекстуално мислене. Това все още остава извън обхвата дори на най-напредналите AI модели. Те могат да звучат уверено, но често „халюцинират“ – т.е. генерират напълно измислена, но логично звучаща информация.

И макар технологичните гиганти да се стараят да успокоят общественото мнение, тревожните сигнали зачестяват.

Наскоро Сам Алтман – главният изпълнителен директор на OpenAI – призна, че някои професии ще изчезнат напълно, като посочи обслужването на клиенти като една от най-уязвимите сфери.

Ръководителят на консултантската компания Elijah Clark & Associates дори заяви открито, че вече е уволнил служители, заменяйки ги с AI.

Привържениците на технологичния оптимизъм обаче настояват, че на мястото на изчезващите професии ще се появят нови. И макар това да е възможно, към момента има малко конкретни примери за мащабна трансформация, която вече се е случила.

Проучването на Microsoft предлага полезна моментна снимка на реалната употреба на AI – но никой все още не може с категоричност да каже как точно ще се промени пазарът на труда през следващите години.

Едно обаче е сигурно: епохата, в която само нискоквалифицираният труд е застрашен от автоматизация, вече е минало.

Сега на прицел е умственият труд.