Най- важното според лидера на левицата е : „безпрецедентната непрозрачност на т. нар. „пенсионна реформа” и с нищо непродиктуването бързане и натиск това да се случи на всяка цена”. Миков изтъква, че този стил на действие на правителството на ГЕРБ не е бил засегнат от еволюционните процеси през последните години: „Еволюцията е заобиколила и онази част от механизмите за взимане на решения от управляващите, които се отнасят до тяхната коалиционна култура. И преди, и сега ГЕРБ управлява, като сключва непрозрачни парламентарни сделки с различни партии или пък стимулира процесите на роене в тях, за да ги контролира по-добре.”

Председателят на БСП съжалява за излъганите надежди на всички онези, които бяха подведени, че управлението ще бъде прозрачно, ясно разписано и всички коалиционни договорки ще бъдат писмени и обществено известни. Миков задава и въпроса: „Къде е Президентът в цялата тази ситуация? Обединител на нацията, човек с интереси в пенсионното дело, които не са от вчера, радетел за прозрачност и правова държава, той сякаш остана малко встрани от процеса. Президентът, който налагаше вето върху актуализация на бюджета, само за да пречи на правителството, който публично заявяваше, че е необходимо да се спазва принципът за прозрачност и правова държава, сега изчерпа своята роля с едно вяло изявление, че вето няма да бъде налагано, макар и да не е съгласен с решението за пенсионните фондове.” Михаил Миков намира за странно друго – Президентът не наложи вето върху Закона за бюджета на Националния осигурителен институт, но функциите му в това оношение иззе Борисов, който обяви, че законът може и да е приет, но няма да бъде прилаган, докато се постигне обществен консенсус по въпроса. „Така беше въведен институтът на „премиерското вето”, по който изследователите на конституционното право тепърва ще се изказват.” – коментира  лидерът на БСП. Той изразява  недоумение как някой отговорен държавник може да си помисли, камо ли – да заяви публично, че един приет закон, няма да бъде прилаган. „Законите не са ли задължителни за всички, в т. ч. и за правителството? Ясно е обаче, е „премиерското” вето в случая замества президентското. Друг е въпросът защо му е на едно правителство да инициира приемането на закони, които не възнамерява да спазва.”- изтъква Михаил Миков.