Митата на Тръмп: Какво се случи и какъв е планът на Европа?

Срив на пазарите, мита върху пингвините, прогнози за рецесия и задно салто, което да сложи край на всички други задни салта.

След една хаотична седмица, в която дъхът спираше, президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви временно примирие в глобалната си търговска война.

Макар че голяма част от света (с изключение на засегнатия от мита Китай, разбира се) въздъхна с облекчение, след като Тръмп постави на пауза най-сериозните си разтърсващи икономиката мита, той следи внимателно дали президентът ще остане верен на думата си.

Затова, ако не сте били в течение, ето как се случи обратът в митата на Тръмп, какво означава той, защо се случи – и какво, което е от решаващо значение, ще се случи по-нататък, пише Politico.

И така, за какво става дума?

В сряда Тръмп обяви временно прекратяване на търговската си война, като т.нар. реципрочни мита за всички държави с изключение на Китай бяха спрени за 90 дни.

Обратът дойде след повсеместен пазарен хаос и дипломатически протести от Берлин до Пекин във връзка с плановете му да наложи наказателни световни мита, вариращи от 10% до 50%.

Макар да не призна изрично, че финансовите последици са го накарали да промени курса, Тръмп призна в сряда, че пазарите са изглеждали „доста мрачни“ и че хората са „станали малко инатливи“.

Въпреки че засега се е отказал от повечето от планираните мита, Тръмп заяви, че ще запази 10-процентните базови мита за всички страни – което все още е по-високо от почти всеки тарифен режим досега.

Взрив на пазарите

Хората на парите, меко казано, не приеха добре първоначалното налагане на мита от Тръмп.

В течение на седмицата индексът S&P 500, който проследява представянето на 500 от най-големите публично търгувани компании в САЩ, спадна с близо 13%. Това изтри трилиони долари от пазарната стойност и доведе до рязък спад на цените на акциите на емблематични марки като Apple и Meta.

Главните изпълнителни директори на инвестиционните банки започнаха да алармират за настъпваща рецесия, а паниката се разпространи на борсите от Лондон до Париж и Токио, които се потопиха дълбоко в червено.

В крайна сметка обаче не акциите, а държавните облигации на САЩ промениха мнението на Тръмп.

„Наблюдавах пазара на облигации“, каза Тръмп. „Пазарът на облигации е много труден. Наблюдавах го. Но ако го погледнете сега, той е прекрасен."

Обикновено, когато акциите се понижават, цената на държавните облигации се повишава. Това е така, защото те се смятат за сигурна инвестиция по време на пазарни сътресения. Но понякога, когато нещата са наистина лоши и акциите, и облигациите се разпродават едновременно. Това се случи в разгара на COVID, случи се отново и в тази ситуация.

Срив на пазара на държавния дълг на САЩ на стойност 29 трлн. долара щеше да доведе до риск от катастрофална финансова криза. В края на краищата именно облигациите победиха краткотрайния министър-председател на Обединеното кралство Лиз Тръс и именно облигациите накараха Тръмп да даде тон за отстъпление.

ЕС отвръща на удара - или не?

След „Деня на освобождението“ на Тръмп, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен напомни на американския президент, че Брюксел „вече финализира първия пакет от контрамерки в отговор на митата върху стоманата“.

На 7 април ръководителят на търговската служба на Комисията Марош Шефчович се срещна с министрите на ЕС в Люксембург, за да обсъди проекта на списъка с контрамерки. Той подчерта, че отговорът на блока е „много постепенен, като се реагира само на стоманата и алуминия“.

С предимството на ретроспекцията това изглежда като добър избор.

„Важното тук е Европа да реагира спокойно и премерено“, заяви ирландският външен министър Саймън Харис на срещата. „Времето донякъде е на наша страна. Всъщност трябва да действаме стъпка по стъпка. И точно това ще направим".

Два дни по-късно държавите-членки на ЕС, гласуваха почти единодушно за одобряване на ответни мита върху възлизащ на почти 21 млрд. евро износ от САЩ за Европа, включително политически чувствителни продукти като соя, произведена в Луизиана.

Дали всичко е заради Китай?

В същата публиакция в социалната си мрежа, в който обяви, че натиска спирачките на глобалните мита, Тръмп също заяви, че ще увеличи и без това смазващо високите санкции за Китай до 125%, обвинявайки ги, че „ограбват САЩ“.

Предлагайки отсрочка на останалата част от света, като в същото време натиска винтовете на Пекин, Тръмп изглежда подготвя почвата за по-целенасочена търговска война, която да изправи една срещу друга двете най-големи икономики в света.

Част от мотивите на Тръмп за смекчаване на заплахите му за мита бяха, че повечето държави не са отвърнали на удара. Изключение направи Китай, който по-рано отвърна с 84% мита върху американски стоки, а Тръмп нарече този отговор неуважителен.

Но часове преди да отстъпи, ЕС, който беше засегнат от 20-процентни мита върху своите продукти, също отвърна на удара, като одобри ответни мита - но само върху стоманата и алуминия.

Когато в сряда репортер от Овалния кабинет притисна Тръмп за тарифите на ЕС, той изглеждаше изненадан да научи за отмъщението, като зловещо го нарече „лошо време“. Министърът на търговията Хауърд Лутник бързо се намеси и добави, че ЕС все още не е задействал своите мита, което изглежда успокои Тръмп.

Така че все още има известно объркване относно това дали президентът в крайна сметка ще реши да действа по-леко спрямо Брюксел.

Фон дер Лайен и Комисията потвърдиха в четвъртък, че контрамерките на ЕС също ще бъдат спрени за 90 дни - което дава на двете страни на Атлантическия океан достатъчно време за преговори.

И още нещо - енергетиката

Във вторник Тръмп призова ЕС да похарчи допълнителни 350 млрд. долара за американски изкопаеми горива, за да се справи с дисбаланса в трансатлантическата търговия – сума, равна на повече от целия годишен добив на петрол в САЩ при сегашните темпове.

През последните месеци европейски дипломати и длъжностни лица направиха многократни пътувания до Вашингтон, като се стремяха да приемат предложението на Белия дом, като се съгласят да купуват повече газ, за да предотвратят търговска война. Длъжностни лица, участващи в разговорите, заявиха пред Politico, че са останали разочаровани от очевидната незаинтересованост на администрацията да постигне действително споразумение.

В интервю миналата седмица чешкият външен министър Ян Липавски заяви, че екипът на Тръмп е имал „политически“ причини да иска да наложи мита и че „преговорите преди „Деня на освобождението" не са били в състояние да го променят“. Сега, след като получи 90-дневна отсрочка от внушителните търговски бариери на Тръмп, блокът удвоява усилията си за постигане на споразумение за закупуване на повече газ.

Това оказва влияние и върху други области от политиката на ЕС

Конфликтът в областта на търговията засегна други важни области на политиката.

Европейската комисия отлага решенията за налагане на глоби на американски технологични гиганти съгласно своите антитръстови правила в областта на цифровите технологии, което породи спекулации, че изпълнителната власт на ЕС задържа огъня в опит да се справи с търговското напрежение.

Наказанията срещу Apple и Meta, която притежава Facebook и Whatsapp, със сигурност щяха да предизвикат сериозен отпор от страна на американската администрация и нейните съюзници в Конгреса.

Очакваше се Брюксел да издаде решенията по трите едногодишни разследвания на нарушенията на подписания от блока Закон за цифровите пазари още в края на март - срок, който ръководителят на ЕС по въпросите на конкуренцията Тереза Рибера заяви, че се ангажира да спази в началото на тази година.

Този срок вече е изтекъл, а глоби все още не са наложени.

Мерси от Париж

Ще покаже ли благодарствена бележка до Доналд Тръмп слабост, пита се Европа?

Ако не, френският президент Еманюел Макрон трябва да помисли дали да не изпрати такава на своя „добър приятел“ на Пенсилвания авеню 1600.

Франция не може да си позволи търговска война, тъй като се сблъсква с водовъртеж от кризи, които разкриха основни пукнатини в 66-годишната Пета република - името на сегашната система на управление на страната.

Но хаосът у дома не означава, че Макрон, който никога не се е страхувал да рискува, не е готов да се бори с огъня. Като един от най-силните гласове в Европа, настояващ за единен и по-мускулест отговор на търговските заплахи, кроткото завръщане във Вашингтон не би било почеркът на френския президент.

В часовете след „Деня на освобождението“ Макрон събра заинтересовани страни в Елисейския дворец, за да обсъди ситуацията, а след това публично призова всички компании в ЕС да спрат да инвестират в САЩ, „докато не изясним нещата“.

Дори и след като някои от митата вече са отложени, Макрон вероятно ще продължи да проповядва Евангелието на единството в Брюксел, докато правителството му работи за оформяне на сделка, която да е по-приятна за Франция.

Засега обаче кризата е избегната.

Така че, Еманюел, изглежда е време да изпратиш бутилка от най-добрия си гранд кру в Белия дом (дори ако настоящият му обитател е въздържател) и да се заемеш с непосредствените предизвикателства пред страната си. Но не забравяй да настроиш 90-дневно напомняне на телефона си, защото търговската война все още се задава на хоризонта.

Британците искат „да преговарят хладнокръвно“

В Лондон министър-председателят Киър Стармър – който старателно избягва да критикува Тръмп, откакто американският президент встъпи в длъжност – започна седмицата, като предупреди, че ерата на глобализацията е приключила, обеща да предпази британската индустрия от въздействието на митата и говори за бъдещи търговски споразумения с държави като Индия и Австралия.

Лявоцентристкото правителство на Стармър – пощадено от най-лошото от реципрочните мита, но засегнато от повишаването на митата за автомобили и стомана, както и от универсалната ставка от 10% – трескаво се опитва да постигне икономическо споразумение с Вашингтон.

Макар че обратът на Тръмп беше приветстван в Лондон, говорител на офиса на Стармър заяви в сряда вечерта, че търговската война продължава да не е в „ничий интерес" и обеща, че правителството „хладнокръвно и спокойно ще преговаря" за оставащите мита.

Един от представителите на правителството, на когото бе предоставена анонимност, за да говори за чувствителна област на политиката, заяви пред Politico, че основният фокус на преговорите, поне в краткосрочен план, ще бъдат високите секторни мита върху стоманата и автомобилите.

Съществува известен оптимизъм по отношение на перспективите на Великобритания за постигане на споразумение по секторните мита - но тези надежди могат лесно да бъдат разбити предвид склонността на Тръмп да променя мнението си.

Бедната Германия дори не е имала правителство!

Глобалната търговска война на Тръмп оказва голям натиск върху бъдещия консервативен канцлер на Германия Фридрих Мерц да сформира бързо правителство, което да помогне за намирането на европейски отговор.

Едно от основните предизборни обещания на Мерц към избирателите беше да съживи затруднената германска икономика, която се свиваше две поредни години. Но заплахите на Тръмп за мита представляват особен риск за експортно ориентираната икономика на Германия, като могат да неутрализират много от икономическите инициативи на Мерц още преди той да е имал възможност да ги осъществи.

Сега Мерц се застъпва за подход на „моркова и тоягата“ по отношение на Тръмп, като подкрепя строги контрамерки по отношение на новите мита и същевременно настоява за споразумение за свободна търговия със САЩ.

„Решени сме да дадем отпор и от този пример можете да видите, че [европейското] единство помага“, заяви Мерц в интервю за германска телевизия. Но той добави, че „най-доброто, което можем да направим, е всички да се обединим в трансатлантическата търговия и да наложим 0-процентни мита и тогава проблемът ще бъде решен“.

Себ Старчевич, Якоб Вайцман, Франческа Микелети, Карло Мартусели и Андрю Макдоналд, Politico. Преводът и заглавието са наредакцията на ФрогНюз.