„С огромна болка съобщаваме, че нашата обичана майка и баба Надежда вчера пое по своя последен път. Тя остави след себе си следа в сърцата на много хора и ще продължи да живее в паметта ни. Ще ни липсва безкрайно! Благодарим на всички за обичта и уважението към нея! Поклон пред светлата ѝ памет“, написаха близките ѝ.

Надежда Григорова Захариева-Дамянова е родена на 3 ноември 1944 г. в село Радово, Трънско, израства в Сандански и завършва френска филология в Софийския университет. Автор е на десетки стихосбирки и текстове на песни, превърнали се в класика на българската популярна музика.

 

Сред най-известните ѝ творби са текстовете на „Може би“ на група „Сигнал“, „Разпилей ме ти цялата“ в изпълнение на Лили Иванова и „Любовта е“ на Хайгашот Агасян. Нейни песни изпълняват още Теодора, Камелия, Кати, Райко Кирилов, Илия Луков и други български артисти.

 

През 2005 г. Захариева е назначена за заместник-министър на културата в правителството на Сергей Станишев.

За всички българи тя остава и неразривно свързана с живота и творчеството на съпруга си – големия български поет Дамян Дамянов. В продължение на 35 години тя е негов най-близък човек, муза и съратник, а след смъртта му се превръща в най-ревностния пазител на паметта му.

 

За него тя винаги е казвала, че винаги е вярвал, че любовта между хората е възможна и е създавал поезия, за да „събори стените между хората и себе си“.

 

Самата Надежда Захариева признаваше, че през целия им съвместен живот е направила всичко възможно да го предпази от болката и разочарованията.

 

С кончината на Надежда Захариева България губи не само талантлива поетеса и автор на емблематични тестове, но и човек с гражданска позиция, отстоявала правото на свобода на всеки творец.

 

Поклон пред паметта й!

 

***

 

ЖАЛ

 

Живях до болката съвсем.

Сред резките и амплитуди,

разкъсващи я нощ и ден,

ми е било безбожно трудно.

От хималайската й вис

до марианските й бездни

не ме е смъквал нежен бриз,

а ураганът й възмезден.

И на жестокия си кръст

ту извисена, ту сломена

и благослов, и люта мъст

тя щедро ръсеше над мене.

Не я виня зя нищо днес.

Най-зли с най-близки сме, когато

не знае точния адрес

обидата ни от Съдбата.

Ако за нещо ми е жал

и тайничко упреквам Бога,

е, че във мене не е влял

свръхсила, за да й помогна.