Реклама / Ads
30| 4805 |28.12.2022 НОВИНИ

2022: Годината на войната

.
2022 е годината на войната, безспорно. Това е международното събитие с най-голямо значение, защото върна войната в Европа и засегна почти всички аспекти на животите ни. Руската инвазия в Украйна отприщи вълна от мизерия за милиони украинци, разби чувството за сигурност в Европа, шокира света, разкъса геополитическата карта и разтърси световната икономика.

Войната започна на 24 февруари, но очакванията за успешен блицкриг и бърз изход в полза на Кремъл бяха опровергани. Изненадата дойде не само за Москва, но и за света. Украйна се оказа много по-упорита, отколкото се очакваше. 

 

Русия се изтегли от района около Киев през април, след като руските войски не успяха да завладеят украинската столица. Гавазите на Москва оставиха след себе си стотици трупове и разрушени сгради. Според Киев и Запада има достатъчно доказателство за извършени в Украйна военни престъпления от страна на руската армия. Дали Москва ще бъде осъдена, предстои да видим. 

 

Пристанището на Мариупол падна след брутална тримесечна обсада, превърнала града в руини.

 

След неуспешният блицкриг боевете в Украйна се съсредоточиха основно в района на Донбас. Бяха завладени части от Донецк и Луганск, а в самопровъзгласилите се за републики ЛНР и ДНР се проведе референдум за присъединяване към Руската федерация. 

 

На фона на твърдения за гласуване под принуда, резултатите в крайна сметка показаха, че мнозинството от живеещите там искат да са част от РФ. Москва удобно обяви, че всяка намеса от страна на Украйна да си върне тези територии ще се считат за ескалация на войната. 

 

На няколко пъти Кремъл размаха ядрената карта и заплаши да използва ядрения си арсенал.

 

Войната съживи враждата от епохата на Студената война между Русия и Запада, тласкайки Швеция и Финландия да поискат членство в НАТО - ход, който не се хареса на Русия. Въпреки заплахите за реакция от страна на Москва, Стокхолм и Хелзинки започнаха процедурата по присъединяване към военния алианс, след като Турция в крайна сметка склони да ги пусне. Ветото на Анкара се явяваше пречка, като Ердоган поиска от двете държави да предприемат съществени действия за борбата с тероризма.

 

С наближаването на зимата армията на Украйна – подкрепена с оръжия, боеприпаси и обучение от САЩ и други съюзници – изтласка руските сили от южния град Херсон - огромна победа за Киев, тъй като това бе единствената завоювана територия от Русия от началото на войната. 

 

С наближаването на зимата Русия започна ракетни атаки, насочени към инфраструктурата на Украйна, временно прекъсвайки захранването за част от страната и оставяйки милиони на произвола на температурите през зимата.

 

Инфлацията заради войната удари цял свят. Скочиха цените на енергията и на стоките по магазините. Редица държави в Европа, които разчитаха на руски петрол и природен газ (включително и България) се изправиха пред предизвикателството да търсят алтернативни източници. Високите сметки засилиха натиска върху правителствата в цяла Европа. 

 

Светът освен всичко бе заплашен и от глобална продоволствена криза. Украйна и Русия са ключови глобални доставчици на пшеница, ечемик, слънчогледово масло и - в случая с Русия - торове. Тонове пшеница бяха блокирани на украинските пристанища заради войната.Сделка с посредничеството на ООН, позволяваща на корабите със зърно да напускат черноморските пристанища на Украйна, беше сключена през юли и, макар и нестабилна, остана в сила.

 

Войната добави милиони към мрачния брой на разселените хора в света. Повече от 14 милиона украинци са напуснали домовете си, според ООН, като 7 милиона са намерили убежище в други страни.


Войната беше лоша новина за околната среда. Енергийната криза накара държавите да преосмислят драстично плановете си за използването на изкопаеми горива. Франция рестартира затворена въглищна централа, Чешката република отмени плана за спиране на въгледобива в ключов регион, Великобритания одобри повече сондажи за нефт и газ в Северно море - а еколозите предупредиха, че Европа отстъпва в борбата за ограничаване на изменението на климата.

 

На този фон екстремното време напомни за проблема, пред който е изправена планетата. Зимните бури в Северна Европа бяха последвани от лятна суша в голяма част от континента. Във Великобритания гореща вълна изпрати температурата над 40 градуса по Целзий. Есента донесе още проливен дъжд. На планинския италиански остров Иския пороите през ноември предизвикаха масивно свлачище, което избута коли и сгради в морето и предизника жертви. 

 

Като заговорихме за Великобритания... 

 

Борис Джонсън се появи за последен път като премиер на 20 юли. Във Великобритания 2022 г. ще бъде запомнена като годината на трима министър-председатели, време на политически сътресения, които светът наблюдаваше понякога с развеселено очарование.

Месеци на нарастващи скандали най-накрая застигнаха премиера Борис Джонсън, който беше свален от собствената си Консервативна партия. На негово място бе избрана Лиз Тръс, чийто необмислен пакет от нефинансирани данъчни облекчения изплаши финансовите пазари и разтърси икономиката.

 

Тръс подаде оставка след шест седмици и се записа в историята като най-кратко управлявалият премиер на Великобритания. 

 

Риши Сунак, първият цветнокож лидер на Обединеното кралство, встъпи в длъжност на 25 октомври. 


Измежду тези скандали се случи едно от най-големите събития в историята - смъртта на кралица Елизабет II. Най-дълго управлявалият монарх в света почина на 96-годишна възраст в замъка Балморал в Шотландия.

 

Милиони излязоха, за да оставят цветя, да отдадат почит или просто да наблюдават последното пътуване на монарха до замъка Уиндзор в Лондон. 

 

Навсякъде другаде в Европа крайната десница спечели на няколко избори, въпреки че това беше по-скоро пълзяща вълна, отколкото цунами. Във Франция Националното обединение на Марин льо Пен направи пробив на законодателните избори през юни, докато Шведските демократи спечелиха 20% от гласовете на изборите в северната страна през септември. Същия месец премиерът Джорджия Мелони пое кормилото на първото крайнодясно правителство на Италия от края на Втората световна война.

2022 г. беше и годината, в която избухнаха масови протести в Иран, след смъртта на 22-годишната Махса Амини. Тя бе задържана от така наречената "морална полиция" и почина в затвора заради "неподходящо облекло". Смята се, че Амини е била пребита от полицията. Иранските власти обаче отричат.

 

Протестите, водени предимно от жени, се разпространиха в цялата страна и сред социалните класи. Колкото по-дълго продължават, толкова по-голяма заплаха ще представляват за 43-годишната ислямска революция.

 

Бурна геополитическа обстановка и голяма доза несигурност оставя след себе си 2022 г. Какво ще се случи? Предстои да видим.

 

Джесика Вълчева

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 2931 |22.12.2022 Около 450 млн. лв. са платени през виртуалния ПОС на НАП от началото на годината . 22| 2975 |21.12.2022 Войната буксува и Шойгу предложи рязко увеличаване на армията и на наборната възраст . 0| 2609 |21.12.2022 Папа Франциск призова: Помислете за децата в Украйна, които страдат заради войната . 2| 2741 |21.12.2022 Над 45 млн. лв. компенсации са получили българските земеделци заради войната в Украйна

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads