Николай Слатински: Чувате ли как нещо цъка, като че е бомба с часовников механизъм?

Проф. Николай Слатински, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

ЩРАУС И ЩРАУСИТЕ

Видях във Фейсбук прекрасни кадри от Виенския оперен бал. Направо дочух прекрасните звуци на щраусовия "На хубавия син Дунав".
Но си казах - Виенски оперен бал по време на чума. Виенски бал по време на Буча.

Такъв бал е имало и когато съвсем недалеч, в Сараево убиват ерцхерцога Франц Фердинанд и светът се срива в ужаса на световната война. Било е Виенски бал по време на чума.

Днес Ние, Европа, Западът, Демократичният свят се намираме (не го казвам само аз) като в 1938 година. Отново чембърлейни от всички страни се обединяват - Дайте да се договорим с диктатора, дайте да му отстъпим земи, преимуществено населени с негови сънародници! Дайте да му задоволим хищните апетити и да продължим да си живеем спокойно!

Днес Ние, Европа, Западът, Демократичният свят трябва да погледнем на геостратегическия, геополитическия, геовоенния и на геоцивилизационния часовник - той показва септември 1938 г. И отрежда една година до септември 1939 г.

Абсолютна илюзия е, че може да ни се размине, ако не правим нищо, ако си гледаме Реал - Барселона, Манчестър Сити - Манчестър Юнайтед, ако се възхищаваме на Виенския оперен бал.

Не, не значи да престанем да се вълнуваме от класните футболни мачове. Не, не значи, че трябва да престанат прекрасните оперни балове.

А значи, че нито обикновените хора, нито пожизнените и изборните аристократи могат да живеят само с мачовете и само с баловете.

Чувате ли как нещо цъка, като че е бомба с часовников механизъм? Това е бомбата, която Злото, диктаторите, тираните, бесовете на Недемокрацията са подложили под нашия свят. Те не могат да спечелят битката за бъдещето на този наш свят. Затова искат да го разрушат.

И ако им позволим - ще го разрушат.

Ако не друго, прочетете поне прекрасната книга на Стефан Цвайг "Светът от вчера. Спомени на един европеец”. В нея първата глава се нарича "Светът на сигурността” - това е същият този свят, в който е имало, впрочем, и Виенски оперни балове.

А по-нататък...

А по-нататък със стремителна внезапност този Свят на сигурността се е разпаднал. Преди още да са заглъхнали последните звуци от щраусовия "На хубавия син Дунав" във Виенската опера.

Защото днес Ние, Европа, Западът, Демократичният свят като щрауси сме си заровили главите в пясъка на безразличието, безхаберието, безгрижието и безумието.