Обсъждат изграждането на Националната детска болница

Народният представител Кремена Кунева изтъкна, че Националната детска болница "не е градеж, с който ние, като общество, се захващаме всеки ден. Струва си усилието, ако правим нещо за много поколения напред, да го направим качествено, по най-добрия възможен начин. Това желание обединява всички в тази зала.”

Тя, заедно със своя колега от ПГ на “Демократична България” д-р Александър Симидчиев организираха в Парламента работна среща, посветена на проекта за изграждане на национална многопрофилна детска болница.

Присъстваха още зам. председателят на Народното събрание Атанас Атанасов, председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване д-р Антон Тонев, народните представители Елисавета Белобрадова от ПГ на “Демократична България”, Венеция Ангова и Васил Пандов от ПГ на “Продължаване Промяната”, представители на Министерството на здравеопазването (МЗ), държавната “Здравна инвестиционна компания за изграждане на детска болница” ЕАД, представители на лекарски организации, неправителствени и граждански организации, ангажирани с проблемите на детското здравеопазване и рестартирането на проекта.

Д-р Антон Тонев се ангажира да покани на изслушване в Здравната комисия министър Меджидиев и екипа от министерството, който ще бъде определен да възложи анализа на нуждите за изграждане на Национална детска болница, въз основата на който да бъде изработено заданието за обществената поръчка.

Арх. Петкана Бакалова от Национална гражданска инициатива “За истинска детска болница” посочи, че “Въз основа на съществуващите данни, един професионален екип трябва да предвиди не само каква трябва да бъде тази дълго чакана болница сега, а и в бъдеще - след 5, 10 или 50 години. Възможно е този анализ на бъдещите нужди да препоръча поетапно изграждане на болницата, разширяване или преустройства, които да бъдат предвидени сега и заложени в заданието.”

Д-р Славейко Джамбазов е консултант в областта на здравните политики. Той посочи, че “На база на подобни проекти, в консултирането на които сме участвали с екипа ни, напълно реалистичен срок за възлагане, проектиране, изграждане и оборудване на такава болница е около 4 години.”

Според доц. Йорданка Узунова от Българска педиатрична асоциация (БПА), структурата като Националната детска болница не може да бъде поверена изцяло на частни предприемачи, защото детското здравеопазване рядко е печеливша от търговска гледна точка дейност.

Доц. Рада Маркова от БПА допълни, че финансирането на НДБ трябва да бъде изцяло от Министерство на здравеопазването (МЗ), а не по клинични пътеки. Според нея сегашната система на финансиране на детските отделения води до т.нар “хоспитализиране” на децата, т.е. до трупане на твърде много диагнози и дни престой в болниците, целта на които е издръжка на отделенията, а не лекуване на малките пациенти.

Д-р Александър Симидчиев допълни, че в здравната система има всички данни, нужни за изработване на качествен анализ. Надявам се нашият доклад да стане повод МЗ да създаде организация за събиране и анализ на тези данни, след което да намери външен консултант и да му възложи изработването на анализа. След това този анализ ще залегне в основата на заданието за изграждане на НДБ.”