Основните лихви на ЕЦБ не са променяни през последната година. През юни 2025 г. банката ги понижи с 0,25 процентни пункта, като депозитната лихва беше намалена до 2%, основната до 2,15%, а пределната – до 2,4%. Оттогава нивата останаха без промяна в рамките на седем последователни заседания.

Ситуацията обаче се променя на фона на продължаващото напрежение в Близкия изток и конфликта с участието на САЩ и Израел срещу Иран, който доведе до смущения в доставките на енергийни суровини от Персийския залив. Това предизвика рязко повишение на цените на енергията в глобален мащаб и се отрази пряко върху инфлационните процеси в еврозоната.

След период на постепенно понижение до целевото ниво от 2%, инфлацията в еврозоната отново се ускорява. По данни на Евростат тя достига 1,7% през януари, 1,9% през февруари, а впоследствие се покачва до 2,6% през март, 3% през април и 3,2% през май – най-високото ниво от септември 2023 г. Основен двигател на този ръст са цените на енергията, които след спад в предходните месеци отбелязват двуцифрено годишно увеличение през пролетта. Това поражда опасения за вторични ефекти върху цялостната инфлация и потребителските цени.

На този фон редица представители на ЕЦБ заемат по-строга позиция и настояват за реакция чрез повишение на лихвите. Сред тях са членове на Управителния съвет и национални централни банки, които предупреждават, че забавяне на действията може да доведе до трайно разхлабване на инфлационните очаквания.

По-остра позиция изразяват и част от водещите централни банкери в еврозоната, според които продължаващият енергиен шок изисква своевременна реакция на паричната политика. Подобни сигнали идват от представители на Бундесбанк, както и от други национални институции.

В същото време президентът на ЕЦБ Кристин Лагард подчертава необходимостта от балансиран подход, като предупреждава срещу прибързани решения, но и срещу забавяне на реакцията. Очаква се именно тези рискове да бъдат в центъра на днешния дебат.

Допълнително внимание се очаква да бъде отделено и на новите икономически прогнози на ЕЦБ. Анализаторите предвиждат повишение на прогнозите за инфлацията и едновременно понижение на очакванията за икономически растеж в еврозоната – отражение на по-силния енергиен шок и отслабващата икономическа активност.

В този контекст решението на ЕЦБ ще бъде ключов сигнал за посоката на паричната политика през следващите месеци, като пазарите ще следят внимателно както самото повишение на лихвите, така и бъдещите насоки на институцията.