Държавата е пласирала три емисии еврооблигации с падеж през 2032, 2038 и 2045 г. На практика държавата набира средства от инвеститори, които купуват български държавни облигации. Срещу това България се ангажира да върне сумата на определените падежи – през 2032, 2038 и 2045 г., като до тогава изплаща договорената лихва.
Според Министерството на финансите интересът към облигациите е бил значително по-голям от предлаганото количество. Подадените поръчки са били за над 9,5 млрд. евро при емисия за 2,5 млрд. евро. По думите на ведомството това е позволило заемът да бъде договорен при по-изгодни условия.
Поемането на нов държавен дълг се превърна в една от най-оспорваните теми около бюджета за 2026 г. Управляващите защитават предложения лимит с аргумента, че той ще осигури необходимото финансиране за държавата и ще позволи рефинансиране на стари задължения. Опозицията обаче предупреждава, че страната увеличава задлъжнялостта си с прекалено бързи темпове и поставя под въпрос необходимостта от толкова голям нов дълг.
След последната емисия България вече е поела близо 3,91 млрд. евро нов дълг от началото на годината. Това е около 39% от максималните 10,1 млрд. евро, които държавата има право да набере през 2026 г. според Закона за държавния бюджет.
По-различен е въпросът с общия държавен дълг. Според разчетите в бюджета той може да достигне 37,7 млрд. евро до края на годината, което се равнява на 30,1% от брутния вътрешен продукт. Макар сумата да изглежда значителна, като дял от икономиката тя остава под средното ниво за Европейския съюз и далеч под референтната граница от 60% от БВП, заложена в европейските фискални правила.
По разчетите в държавния бюджет общият държавен дълг може да достигне 37,7 млрд. евро до края на 2026 г., или 30,1% от брутния вътрешен продукт. В европейските фискални правила референтната стойност за държавния дълг е 60% от БВП.
