Уилсън нарича разработката си Hochulization – препратка към губернатора на Ню Йорк Кати Хочул, която прокара първия в САЩ закон, задължаващ новите 3D принтери да разполагат със софтуер за разпознаване и блокиране на файлове за оръжия. Идеята на системата е цифровите файлове да бъдат идентифицирани и спрени още преди да започне печатът.

 

Според Уилсън обаче подобен подход може да бъде заобиколен сравнително лесно. Той планира да приложи разработката си към файловете в DEFCAD – платформата, управлявана от неговата компания Defense Distributed, която според него съдържа над 200 000 файла с дизайни и компоненти за оръжия. Уилсън твърди, че инструментът ще бъде предоставен и като софтуер с отворен код.

 

Задочният спор между него и властите се вписва в по-широк дебат за това докъде трябва да стига контролът върху 3D принтирането. Подобни мерки предизвикват критики не само от привържениците на оръжията, но и от производители, любители и организации за цифрови права. Те предупреждават, че автоматизираното сканиране може погрешно да блокира напълно безобидни модели и да превърне 3D принтерите в инструмент за по-широко цифрово наблюдение.

 

Проблемът с 3D-принтираните оръжия обаче нараства. В Ню Йорк например полицията е конфискувала само едно такова оръжие през 2021 г., но броят им достига 109 през 2024 г. Макар все още да представляват малка част от всички конфискувани огнестрелни оръжия, технологията се развива значително от първите еднозарядни модели, представени от Уилсън през 2013 г.

 

Затова властите в няколко американски щата търсят нови решения. Освен Ню Йорк, подобно законодателство напредва и в Калифорния, където се обсъжда задължително оборудване на новите 3D принтери със защитен софтуер. Експерти обаче спорят дали технологията може да бъде достатъчно надеждна. Системите, базирани само на разпознаване на известни файлове, могат да бъдат заобиколени, докато по-сложните модели с изкуствен интелект крият риск да блокират и напълно легитимни проекти.

 

Именно този проблем стои в центъра на спора. Според инженера от Dartmouth College Соломон Даймънд подходът на Уилсън вероятно може да заобиколи система, базирана единствено на цифрови идентификатори, но това не означава, че подобна защита е безсмислена. Тя все пак може да попречи на по-неопитни или случайни потребители да получат достъп до забранено съдържание.

 

Уилсън от години води битки срещу ограниченията върху 3D-принтираните оръжия и защитава тезата, че цифровите файлове за тях трябва да бъдат защитени като форма на свободно изразяване. Още през 2013 г. американските власти се опитаха да спрат публикуването на файловете за неговия първи модел, което доведе до продължителни съдебни спорове.

 

Сега конфликтът навлиза в нов етап – не само заради самите 3D-принтирани оръжия, а и заради по-големия въпрос дали държавите могат да контролират цифровите модели чрез самата технология за печат, без това да засегне законните приложения на 3D принтирането.

 

От престъпления до бойното поле: 3D-принтираните оръжия са тук

 

3D-принтираните оръжия постепенно излизат от сферата на експериментите и вече се появяват при тежки престъпления, терористични заговори и въоръжени конфликти.

 

Най-известният случай е убийството на главния изпълнителен директор на UnitedHealthcare Брайън Томпсън в Ню Йорк през декември 2024 г. За престъплението е обвинен Луиджи Манджоне, който според разследването е използвал самоделно оръжие с 3D-принтирани компоненти, включително част от корпуса и заглушител. Оръжието е засичало по време на стрелбата, което е принуждавало нападателя да го презарежда ръчно.

 

Технологията вече е попадала и в ръцете на терористи. През октомври 2019 г. германският неонацист Стефан Балиет атакува синагога в Хале по време на Йом Кипур. След като не успява да проникне в сградата, той застрелва двама души наблизо. Арсеналът му включва самоделни оръжия с 3D-принтирани елементи, изработени по чертежи от интернет. Няколко от оръжията засичат по време на атаката, което според експерти вероятно предотвратява по-голям брой жертви.

 

В Европа 3D-принтираните оръжия се появяват и в предотвратени терористични заговори. През 2024 г. във Великобритания са задържани трима мъже, заподозрени в подготовка на нападение срещу ислямски център, при които е открито 3D-принтирано полуавтоматично оръжие FGC-9. Две години по-рано в Исландия четирима души са арестувани по подозрение за подготовка на атаки срещу политици, като разследването установява наличие на подобни оръжия.

 

Най-мащабното приложение на технологията обаче се наблюдава в Мианмар. След военния преврат през 2021 г. въоръжени групировки започват да произвеждат самоделни оръжия с 3D-принтирани компоненти, включително FGC-9. За бунтовническите сили технологията се превръща в начин да компенсират недостига на конвенционално въоръжение.

 

Така 3D принтирането вече не е само технологичен експеримент – то се превръща в инструмент, който може да бъде използван както от отделни извършители и екстремистки групи, така и в мащабни въоръжени конфликти. Затова контролът върху използването на технология трябва да бъде засилен, не за сметка на иновациите, разбира се.