Това не са малките дронове, използвани масово в конфликтите в Украйна и Близкия изток, а големи и скъпи бойни системи, известни като „колаборативни бойни самолети“ (Collaborative Combat Aircraft).
Те са създадени да работят заедно с пилотирани изтребители или самостоятелно да изпълняват задачи като разузнаване, наблюдение и атаки срещу цели.
Според експерти развитието на автономните технологии постепенно променя ролята на пилота. Вместо единствено да управлява самолета и да води въздушен бой, той все повече ще се превръща в командир на мисията, който координира действията на множество автономни системи.
„Бъдещите самолети няма да бъдат оценявани само по скоростта и огневата си мощ, а по способността им да обработват огромни количества данни, да използват изкуствен интелект и да остават незабелязани от противниковите системи“, коментират специалисти от отбранителната индустрия пред изданието.
Новото поколение изтребители, които се очаква да започнат да влизат на въоръжение след средата на 30-те години, ще разчитат на комбинация от стелт технологии, далечен обсег, мощни сензори и възможност за работа в мрежа с други бойни платформи.
Сред най-амбициозните проекти е американският F-47, разработван в рамките на програмата Next Generation Air Dominance. Очаква се един самолет да струва между 200 и 300 млн. долара, без да се включват разходите за разработка и поддръжка. За сравнение, това е няколко пъти повече от цената на един от най-модерните днешни изтребители – F-35.
Поради високата цена само най-големите военни сили, най-вече САЩ и Китай, вероятно ще могат да изградят мащабни флоти от подобни машини. Китай също разработва собствен изтребител от шесто поколение, известен на западните разузнавателни служби като J-36.
Европейските държави са изправени пред труден избор – дали да инвестират в собствени технологии, да модернизират съществуващите самолети или да разчитат на съюзнически разработки. Великобритания, Италия и Япония например работят по Global Combat Air Programme (GCAP) – проект за ново поколение бойна авиация, който трябва да замени част от сегашните изтребители.
Франция, Германия и Испания от своя страна развиваха отделен европейски проект – Future Combat Air System (FCAS), но той се сблъска с политически и индустриални разногласия между партньорите.
Паралелно с разработването на нови изтребители държавите инвестират и в безпилотни бойни самолети. Германия например разглежда варианти за т.нар. бойни дронове, които да действат заедно с пилотирани самолети. Сред предложенията са американските MQ-28 Ghost Bat и Valkyrie, както и европейският проект CA-1 Europa, разработван от германската компания за изкуствен интелект Helsing.
Основната идея е бъдещите въздушни сили да използват комбинация от пилотирани изтребители и по-евтини автономни платформи, които могат да поемат опасни мисии, да разузнават терена и да увеличат бойните възможности без допълнителен риск за пилотите.
Не всички експерти обаче са убедени, че автономните самолети ще заменят традиционните изтребители. Според някои анализатори големите безпилотни системи също ще бъдат скъпи за производство и поддръжка, а същите средства могат да бъдат използвани за повече оръжия, резервни части или по-малки дронове.
Освен това последните конфликти показват, че въздушното превъзходство само по себе си не гарантира победа. Войната в Украйна демонстрира ограниченията на авиацията срещу добре защитено въздушно пространство, а дори мащабните въздушни кампании не винаги водят до бързо постигане на политически цели.
Въпреки развитието на изкуствения интелект и автономните системи обаче, много военни ръководители смятат, че човекът ще остане ключов фактор във въздушния бой. Според тях машините са по-добри при обработката на огромни обеми информация, но решенията в критични моменти – кога да се атакува, кога да се отстъпи и как да се оцени рискът – все още изискват човешка преценка.
Бъдещето на бойната авиация вероятно няма да бъде свят без пилоти, а свят, в който един човек управлява и координира множество интелигентни летателни системи.
