От канцеларията на премиера Шехбаз Шариф информираха, че до тази сутрин са убити 133-ма талибани, а над 200 са ранени. По данни на правителствения говорител Мошараф Заиди са унищожени 27 гранични поста, а други девет са превзети, като се предполага, че реалният брой на засегнатите е по-голям. Шариф подчерта, че пакистанските въоръжени сили разполагат с нужния капацитет да се справят с всеки противник и че страната стои зад армията си.

Инцидентът се случва на фона на продължаващо напрежение по 2600-километровата граница между двете страни. Исламабад и Кабул се обвиняват взаимно кой пръв е започнал последния конфликт. Това не е първият подобен случай в историята.

Сложните отношения между Пакистан и Афганистан

Отношенията между Пакистан и Афганистан често са определяни като „братски, но бурни“. Двете държави са свързани от обща религия, дълга граница и милиони пущуни, чиито общности живеят от двете ѝ страни. В същото време историята им е белязана от дълбоко недоверие и периодични въоръжени сблъсъци, чиито корени се връщат още към създаването на Пакистан през 1947 г.

Основният източник на напрежение остава линията „Дюранд“ - границата, прокарана през 1893 г. от британските власти, която разделя пущунските племена. Кабул никога официално не я признава, докато Исламабад я счита за легитимна международна граница. Символ на този спор става фактът, че Афганистан е единствената държава, гласувала против приемането на Пакистан в Организацията на обединените нации през 1947 г.

През следващите десетилетия афганистанските власти подкрепят идеята за „Пущунистан“ - отделна държава за пущуните, която да обхване части от пакистанска територия. Това води до въоръжени инциденти по границата в началото на 60-те години и временно прекъсване на дипломатическите отношения, както и до затваряне на границата от страна на Пакистан - тежък удар за икономиката на Афганистан, който няма излаз на море.

По време на съветската инвазия в Афганистан през 1979 г. Пакистан се превръща в основна база за муджахидинската съпротива, подкрепяна от САЩ, и приема милиони афганистански бежанци. Макар формално да са на една страна срещу общ враг, този период засилва милитаризацията на региона и създава сложни мрежи от въоръжени групировки.

През 90-те години Пакистан е сред малкото държави, признали първото управление на талибаните в Кабул. След атентатите от 11 септември 2001 г. Исламабад официално застава зад САЩ във „Войната срещу тероризма“, въпреки че афганистанските власти нееднократно го обвиняват, че предоставя убежище на талибански лидери и поддържа влияние в страната - обвинения, които задълбочават взаимното подозрение.

След завръщането на талибаните на власт през 2021 г. очакванията за подобрение на отношенията не се оправдават. Пакистан обвинява групировката Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), че извършва атаки на негова територия, използвайки убежища в Афганистан. Изграждането на ограда по линията „Дюранд“ доведе до нови престрелки, а масовите депортации на афганистански мигранти от Пакистан пораждат остри реакции в Кабул.

Така двете страни продължават да балансират между необходимостта от сътрудничество и тежестта на историческите конфликти - близки по култура и общество, но разделени от политика, граници и сигурност.