Панагюрското съкровище остава на държавата

Мотивът й беше, че по време на откриването на съкровището земята не е държавна собственост, но според съда няма доказателства за това.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че Стефка Ангелова не е доказала качеството си на "колекционер" – собственик или държател на културни ценности. Такова качество не е придобивал и наследник й, тъй като е безспорно установено, че на 8 декември 1949 година братята Павел, Петко и Михаил Дейкови са намерили деветте златни прибора известни като Панагюрското златно съкровище, което веднага е било предадено в Околийския народен съвет Панагюрище.

Възражението на Ангелова, че откритието се е намирало в частен имот е подробно обсъдено от съда и е прието, че не е представено доказателство, от което да е видно, че теренът е бил частна собственост и то на Георги Топалов. Съдът е приел за установено от доказателствата по делото, че към 8 декември 1949 г. "керамидарната фабрика "Мерул"" е национализирана; съкровището е намерено от работници "при копаене на пръст в района на тухларницата", "на държавно място", то собствеността на терена е била държавна.

Фактът, че към този момент земята е била с "неуреден статут" или че първият кадастрален и регулационен план на гр. Панагюрище е изработен едва през 1957 г. не променя факта, че мястото към онзи момент е било държавно.