Парламентът почете Любен Дилов-син. Спорове за пенсиите и партийните субсидии

Председателят на парламента Михаела Доцова подчерта, че Дилов-син оставя трайна и незаличима следа в българското общество, а вицепрезидентът Илияна Йотова изрази съболезнования, отбелязвайки, че интелектуалецът ще бъде запомнен с ярката си индивидуалност, висок интелект и неспокойна мисъл.

След тридесетминутна почивка обаче залата бързо се върна към суровата прагматика на деня. Депутатите се захванаха с второто четене на промените в така наречения удължителен бюджет, внесени от парламентарната група на „Прогресивна България“. Финансовата картина, очертана от трибуната, се оказа повече от тревожна. Константин Проданов от вносителите обяви, че ситуацията в държавата е катастрофална от гледна точка на фискалните буфери, дефицитът е рекорден, а използваемите средства в бюджета са едва един милиард.

Поради тази причина вносителите са били принудени да оттеглят предложението си за теглене на нов дълг през удължителния закон, след като са получили уверение, че Министерството на финансите ще го внесе по легалния път през Министерския съвет, за да се избегне евентуално атакуване на решението в Конституционния съд.

Големият сблъсък се разрази около парите за най-бедните и символичните жестове на властта. Първата основна промяна предвижда хората с минимални пенсии – над 800 000 души – да получат заложеното по закон осъвременяване по швейцарското правило от 1 юли.

Втората поправка пък докосна партийните каси, като предложи намаляване на държавната субсидия за един получен действителен глас от 4,09 евро на 3 евро от края на април. Самият Проданов призна, че фискалният ефект от орязването на субсидиите не е голям – между 2 и 3 милиона евро за годината, но е важен като символ на фона на милиардите, изтичащи в нечии неясни ръце.

Сериозно напрежение предизвика и опитът за реформа в осигурителната система чрез спиране на ковид добавката за новите пенсионери след 1 юли. Идеята на управляващите да пренасочат тази помощ през социалната система и да възстановят връзката между осигурителен принос и права бързо се сблъска с високата обществена чувствителност. Поради тази причина вносителите решиха да запазят индексацията на добавката за заварените пенсии. Опозицията обаче веднага реагира остро. Цончо Ганев от „Възраждане“ обвини мнозинството, че отменя предложенията си от чист страх и действа на принципа „след дъжд качулка“. Бе изчислено също, че това решение ще създаде абсурдна несправедливост – човек, пенсионирал се до 30 юни, ще получава с 30 евро повече от друг, който излиза в пенсия само ден по-късно.

Критиките бяха оглавени от лидера на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев, който атакува управляващите за това, че закъсняват с реалния бюджет и предлагат „реформи на парче“. Той изтъкна, че предложената актуализация е крайно недостатъчна, тъй като минималната пенсия остава под линията на бедност и на възрастните хора няма да им достигат по 43 евро или точно 25 хляба на месец, за да оцелеят в условията на над 7% инфлация, подклаждана от кризата в Иран.

Василев призова за истински антикризисен пакет и направи морален контраст с неотдавнашно държавно назначение. Той посочи, че докато за пенсионерите има само „капково напояване“, бившият министър Росен Христов е назначен за изпълнителен директор на Държавната консолидационна компания с основна заплата от 11 160 евро, което е равно на 18 минимални работни заплати преди бонусите. Василев призова управляващите да започнат орязването на разходите от тези огромни възнаграждения, преди да посягат на доходите на възрастните хора.

В сянката на тежките бюджетни и социални спорове, народните представители успяха да придвижат на второ четене още две законодателни промени. Депутатите одобриха въвеждането на съдебен контрол върху най-важните сделки с имущество, дялове или акции, извършвани от особения търговски управител при регулирането на икономическите дейности с нефт и петролни продукти. В самия край на заседанието на дневен ред за второ четене бяха поставени и промените в Закона за насърчаване на инвестициите.