Петима с мярка за неотклонение „задържане под стража”

Те са обвинение в организиране и участие в престъпна група, а от обвинителните им актове, прочетени от прокурор Цветомир Вергов в хода на съдебното заседание, стана ясно, че търсената им наказателна отговорност се отнася за престъпления по чл. 115, чл.119, чл. 330 ал.2 т4 и чл.354, ал. 2 т.1 от Наказателния кодекс, отнасящи се до убийства, палежи, производство и разпространение на наркотици, предаде Фокус.

Съдът постанови исканата от държавното обвинение мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо 5 от лицата. Спрямо обвиняемият Ангел Ангелов съдът постанови мярка „домашен арест”, като се аргументира с неговото тежко семейно положение. Защитата пледираше към възможно най-леки мерки за неотклонение с аргумента, че „задържане под стража” се предприема само когато е на лице обосновано предположение и реална опасност обвиняемите лица да се укрият, а не хипотетична такава.
В хода на съдебното заседание стана ясно, че по делото са събрани множество веществени доказателства, свидетелски показания и са извършени два съдебно-следствени експеримента, имащи за цел да разкрият обективната истина по казуса.
Материалите по делото разкриха, че в дома на един от обвиняемите, при претърсване и изземване са открити 168 грама марихуана. Според защитата, въпросната субстанция, представляваща наркотично вещество по смисъла на българското законодателство е за лична употреба. Прокурор Вергов, водещият държавното обвинение по делото, обори тезата с твърдението, че е невъзможно това количество да има такова предназначение и най-вероятно е предназначено за разпространение.

От обвинителния акт на специализираната прокуратура е видно, че свидетели с тайна самоличност разкриват огромния мащаб на престъпните деяния, които е извършвала групата, в условията на „продължавано престъпление“ т.е. в един дълъг период от време. Защитата на обвиняемите оспори показанията на тези свидетели, характеризира ги като „неточни и неясни“ и поясни, че държавно обвинение за такива тежки престъпления би следвало да се повдигне само и единствено, ако има конкретни веществени и гласни доказателства.
Решението на Специализирания съд не е окончателно и подлежи на обжалване пред по-горна инстанция.