Д-р Пламен Димитров за ФрогНюз: Политическата ни класа се самоубива непрекъснато

Това заяви пред ФрогНюз психологът доктор Пламен Димитров. Вижте и цялото интервю:

Д-р Димитров, днес отбелязваме Световния ден за предотвратяване на самоубийствата. Според данни на СЗО общият брой на починалите от суицидни действия приближава милион годишно. Бихте ли обяснили какво подтиква човек да сложи сам край на живота си?

Причините са множество, различни - може да са свързани със здравния статус на човека, други са свързани с дълбоката психична болка и страданието, които изпитват хората, макар на повърхността да не са видими. Това и приканва обществеността и специалистите да отбелязват на 10 септември всяка година нуждата от по-голяма осведоменост колко много може да се направи по тази проблематика. Много може да се направи по отношение превенцията на самоубийствата. Трагичното е, че на всеки 30 секунди някой някъде по света се самоубива. И това не прави голямо впечатление. Това обаче остава тема табу. Нашата държава като цяло не прави достатъчно за превенцията. Представете си, на всеки 30 секунди, някой по света се опитва да умре. И то преждевременно. В България всяка година успешните опити са около 1500. Това са регистрираните такива като активна форма на опит за самоубийство. Около 3000 други човека ежегодно правят опит да си отнемат живота. Като това е само известната ни статистика. Много от хората, които не стигат до фаталния край, понасят много тежки последици и прикриват това.

Тъжното е също така да отбележим, че около 70% от хората, които преждевременно си отиват, са в детско-юношеска и младежка възраст. Това е най-уязвимата и ранима група. В крайна сметка самоубийството е сред трите основни причини за смърт сред младите хора от 15 до 35 години. Да не говорим, разбира се, и за тези сиви зони, в които хората са с тежки зависимости. Един от всеки 5 смъртни случаи сред младежите е свързан със самонараняване, което е могло да бъде забелязано по-рано. Нямаме солидна система от мрежа, от служби за превенция, няма и достатъчно осведоменост на работните места, в образователната система, за рисковете, ранните признаци и пр. Но в крайна сметка самоубийствата са един от ярките тъжни, болезнени показатели за равнището на психично-здравните грижи в една страна. Психичното здраве, психо-социалните фактори, които водят до тези крайни форми на самонараняване, преждевременно отнемане на живот без медицински индикации, това е основен измерител за националната сигурност и социалното благополучие в една страна.

Мит ли е, че само хората със слаби характери се самоубиват?

Това е фразеология. Истината е, че сред хората, които отнемат живота си, има често пъти хора, които са крайно решителни. Но нека да видим истината в очите и да наричаме нещата с истинските им имена. Болката, която изпитват хората, стигащи до тази екзистенциална граница - да отнемат живота си - е онова, което ги обединява. Тя стига и при най-силните характери. Когато има конфликти, напрежение, проблеми в отношенията, финансови и други причини, когато болестта и други фактори в отношенията играят роля, няма силни и слаби характери. Има хора, които се справят, и хора, които търсят успокоение дори в смъртта. В крайна сметка самоубийците и хората, които мислят за това, страдат много, много ги боли, и това, което всъщност се случва, е, че търсят бягство от болката. Като тук говорим за психичната болка. По-рядко физическата такава само. Психичната болка е в основата. Тя понякога е свързана с възстановяване на травматичен опит, но в повечето случаи е в реалните човешки отношения. И именно там е силата на превенцията.

Достъпът до психотерапия - нека го кажем и на тази дата - в България е силно ограничен. Дискриминативно ограничен при това. Тъй като няма здравно-осигурително покритие. Българският гражданин, който си плаща осигуровките, да избере психотерапевт навреме и да следва пълноценна програма. Крайната фаза е когато и психиатрите не могат да извадят хората от клиничните депресии. Има и много други ситуации, които водят до суицид или суицидни намерения. Така че ключовата дума е психично-здравни грижи, които се нуждаят от системна промяна в българските ни условия. Не става дума само за бюджет, става дума за политики, за достъп до услуги, грижи, които трябва да са базирани в общността - близо до хората, на работните места. Аз работя от 30 години с една американска организация, най-голямата в света, която привлича социално-отговорни работодатели в това да инвестират в психичното здраве и превенцията най-вече сред своите служители и техните близки - деца, родители. Ефектът е огромен. За тези 30 години при наличието на превантивни програми ярки случаи, в които хората, които са подпомагани системно, да избегнат тревожността, да се справят с другите проблеми - това, което на медицински език наричаме "преморбидните състояния", предвещаващи риска - когато има такива грижи и те са институционализирани, дългосрочни и се разпростират широко, самоубийствата рязко изчезват от статистиките.

Вие сте специалист по тревожни разстройства. Депресията за съжаление е често разпространен бич на нашето общество. Как да се предпазим от депресивните състояния, в които имаме склонност да изпадаме?

Има две тенденции. Едната е свързана с поп-психологията, която превърна думата "депресия" в термин за ежедневна употреба. Има много мрачни състояния, флуктуация на настроението, "дисфория", както е класическият термин, които не са клинична депресия. Клиничната депресия - клиничите психолози и психиатрите добре знаят - е нещо, което е устойчиво, тъй като факторите са ендогенни, т.е. свързани с биохимия, с наследственост, и по-рядко са реактивни форми на обстоятелствата в ежедневието ни. Тази депресивност и тревожност всъщност са смесени. Това е масовото състояние на безпокойство, когато хората търсят непременно успеха, щастието, благосъстоянието и страдат - ние знаем от времето на професор Фройд, че нормалното страдание често пъти се избягва и се замества с какви ли не симптоматики. Симптомообразуването е защитна система, към която често пъти се втурват онези, които не са се научили на това да различават богатството на емоционалния живот и сигналите на битието си и искат да живеят непременно задоволителен, щастлив, богат, красив живот. Да са известни. Не, това не е депресия. Това е нарцисизъм. И той не е малка част от проблемите на обществото. Виждате го и в тези му крайни проявления - перфекционистични уклони при младите хора от последните 2 поколения, огромен стремеж към фантазиране за благополучие и просперитет.

Не всичко, което наричаме депресия, е такова. Злоупотребата с тези термини от хора, които не са специалисти в областта на клиничната психопатология, е ужасяващо. Масово се пише за депресии, предлагат се безумни решения за проблема. Когато не сте в добро настроение, не сте непременно в депресия.

С наближаването на астрономическата есен времето се влошава и това неминуемо се отразява на настроението ни. Лошите метеорологични условия провокират у нас куп негативни емоции. Каква е рецептата за противодействието им?

Има наистина такава тенденция - сезонна - но тя е овладяна от еволюцията. Каквото и да говорим за климатични промени, флуктуации в атмосферното налягане и пр., слънчевата активност и много други фактори, които влияят върху психиката, истината е, че ние сме въоръжени с много повече еволюционно изградени средства за адаптация. Често пъти в културата се злоупотребява, защото, сега ще видите в рекламите колко много препарати срещу хрема и кашлица ще се появят, защото идвало това време. Нека не се поддаваме на маркетинга на страданието. За да се продават продукти, които изглежда, че трябва да го променят. Един качествен, балансиран начин на живот води до това, че хората се адаптират. Имаме прекрасни 4 сезона. Нашият климат е перфектен.

И каквото и да ви говорят, че, видите ли, сега сезонно ще потънете в депресия, в сезонна форма на "дисфория", това е маркетинг. В крайна сметка трябва да се продават и антидепресантите. С тях се злоупотребява масивно - свръхдиагностициране, за да се реализира тази хиперпродукция. Един качествен, балансиран режим на хранене, спорт, активност и качествени човешки отношения - това е, от което имаме нужда. Така че, нека се усмихнем, дори на този ден, в който популяризираме идеята колко е важно да спрат самоубийствата, да сложим такива сетива, които да ги предсказват и да могат да ги предотвратяват. А това е културата, образованието. Призовавам, каквото и да говорят сега в началото на учебната година - много повече да говорим за психичното здраве и как да се грижим за него. Децата трябва да формират определен тип интелигентност. Имам предвид здравна интелигентност. В момента здравното образование на децата ни е под всякаква критика.

Нуждаем ли се като общество от по-балансирано осветяване на самоубийствата в медиите?

Тeмата може да бъде погрешно разбрана. Стига се до това, което наричаме "вторична виктимизация" на близките и на хората, които са направили опит, но за щастие, не са довели нещата до фатален край. Това, което е важно медиите да правят, е да покажат колко е ключово да се инвестира политическа и бизнес воля, политика, институционални рамки, да се мобилизира обществеността. А не да показват случаи, да сенсибилизират за тяхна сметка. Т.е. моята много ясна препоръка е - не говорете за самоубийствата като случаи. Говорете за нуждата да се изгради национална система за тяхната превенция. Приканвайте бизнеса да спонсорира. Работете със специалисти, които да изясняват ранните признаци предвид здравната култура. Това е според мен медийната мисия.

С оглед на предстоящите предсрочни избори, на избирателите често се внушава, че гласът им не променя нищо. В този смисъл, политическата действителност в страната постоянно ни вдъхва песимизъм и отчаяние. Какъв е изходът от тази безизходица?

 

Това е изключително дълга тема. Нашата политическа класа е в суициден риск - тя се самоубива непрекъснато. Доверието на хората е тотално подкопано - виждате какво се случва. Отговорът на въпроса, който зададохте, може да бъде открит още в това, което ни е казал в една фраза Цицерон в римските времена - Kой има полза от това? Очевидно се вменява на избирателите, че те не са способни да изберат и да управляват, отнема им се свещеното право на свободен избор. И естествено, кой печели от това? Тези, които могат да купуват гласове, които организират корпоративния вот. Виждате какво ни се случва. Само си представете - последните 6-ти избори за последните толкова малко години, тези които бяха първи - ГЕРБ - бяха получили четвъртинка от гласовете на четвъртинката, която отиде да гласува. Това е факт, хората го знаят, народът е мъдър. Нищо, че изглежда, че е пасивен. Моите изследвания потвърждават, че имаме 30% от негласувалите хронично, 5-6 пъти през последните само години, които живеят качествено, имат добри бизнеси, те се справят въпреки и без тези и ги смятат за мръсотия.

Интервю на Георги Камарашев