Политическо насилие и изборни нередности. Какво се случи на изборите в Грузия?

На пресконференция в Тбилиси в неделя Паскал Ализар, френски сенатор и специален координатор на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), заяви, че купуването на гласове и „дисбалансът във финансовите ресурси, разединяващата атмосфера на кампанията и неотдавнашните законодателни изменения са били повод за сериозно безпокойство по време на този изборен процес“, пише Politico.

Според Антонио Лопес-Истурис Уайт, ръководител на делегацията на Европейския парламент, „по време на предизборната кампания управляващата партия използваше антизападна и враждебна реторика, насочена срещу демократичните партньори на Грузия, по-специално Европейския съюз, неговите политици и дипломати, насърчаваше руската дезинформация, манипулации и конспиративни теории“.

„Изразяваме дълбока загриженост относно отстъплението на демокрацията в Грузия. Провеждането на вчерашните избори за съжаление е доказателство в тази насока. Опасяваме се, че климатът на омраза и сплашване, на който станахме свидетели в изборния ден, може сериозно да подкопае политическия процес в Грузия.“ Той допълни, че в играта е участвала „сложна, широко разпространена и добре организирана схема“.

Съвместната мисия на ОССЕ, Европейския парламент, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Парламентарната асамблея на НАТО разположи около 500 наблюдатели в цялата страна.

Резултатите, публикувани от Централната избирателна комисия на Грузия, показват, че управляващата партия „Грузинска мечта“ е получила 53% от гласовете, докато обединената опозиционна коалиция е събрала 38%. Бидзина Иванишвили, председател на „Грузинска мечта“, заяви пред POLITICO на радостен митинг в изборната нощ, че резултатът е „голяма победа“ за неговата партия.

Грузинска мечта се беше зарекла да забрани опозиционните партии и да забрани на техните депутати да заемат местата си, ако получи достатъчно значително мнозинство.

Опозиционните партии се опитаха да отхвърлят резултата от изборите на фона на широко разпространените съобщения за фалшифициране на бюлетини, купуване на гласове и сплашване. Тина Бокучава, един от лидерите на опозиционната коалиция, заяви, че тя и нейните съюзници няма да приемат резултатите от „откраднати избори“.

„Изборите бяха откраднати. Властта беше узурпирана, това е преврат. Грузинска мечта ще трябва да признае победата на опозицията“, заяви лидерът на Коалиция за промяна Ника Гварамия.

Двама чуждестранни наблюдатели на изборите, които разговаряха с Politico при условие за анонимност, заявиха, че лично са станали свидетели на нередности при преброяването на гласовете и на физическо насилие в избирателните секции.

„Съобщенията за нередности в грузинските избори предизвикват сериозна загриженост“, заяви Маргус Цахкна, външен министър на Естония, в съобщение, публикувано в интернет. „Следим отблизо оценките на международните и местните наблюдатели.“

Опозицията ще трябва да представи убедителни доказателства за нарушения, ако иска да оспори резултатите и да призове към демонстрации, каза Корнели Какачия, ръководител на Грузинския институт за политика.

„Протестът може да не набере сила, ако опозицията не представи доказателства за нарушения. Ако докажат, че нарушенията са били системни, това ще бъде подкрепено от широката общественост.“

По-късно в неделя вечерта лидерите на опозицията ще се срещнат с прозападния президент Саломе Зурабишвили, която заяви, че победата принадлежи на опозицията „въпреки опитите за фалшифициране на изборите“. Очакват се протести, които увеличават перспективата за възобновяване на дългогодишното демонстрационно движение, при което през лятото полицията жестоко се разправи с активисти по улиците.

Грузия, която получи статут на кандидатка за членство в ЕС през декември, е с временно прекратена кандидатура за присъединяване към блока на фона на предупреждения за отстъпление в областта на правата на човека. През последните месеци „Грузинска мечта“ въведе пакет от закони в руски стил, които определят финансираните от Запада неправителствени организации и медии като „чуждестранни агенти“ и налагат строги ограничения на ЛГБТ+ общността.

След въвеждането на новите закони Съединените щати наложиха санкции на политици и полицейски служители от „Грузинска мечта“, които според тях са отговорни за репресиите и насилието срещу мирни протестиращи.