Реклама / Ads
13| 3308 |10.02.2022 НОВИНИ

Politico: Дори мирните споразумения за Украйна могат да са руско оръжие

.
Неистови дипломатически усилия демонстрират западните лидери в опитите си да разубедят Русия от нова инвазия в Украйна. Политиците обаче възлагат надеждите си на отдавна блокираните Мински споразумения, договорени за пръв път пред 2014 и 2015 г. с цел да сложат край на войната с подкрепяните от Русия сепаратисти. Но тези споразумения са обект на спорове и съдържат двусмислени разпоредби, отворени за противоречиво тълкуване и крият в себе си непредвидени обстоятелства.

От 2015 г. Москва отказва да създаде и базови условия за прилагането на Минските споразумения. Висши служители в Украйна твърдят освен всичко, че тези спаруземия са оръжие, което Москва използва, за да унищожи Киев. Всичко това прави споразуменията, кръстени на беларуската столица, малко вероятно средство за разрешаване на настоящата криза. И то дори тогава, когато световните лидери настояват, че друг начин няма.

 

В разговор с украинския президент Володимир Зеленски, френският държавник Еманюел Макрон посочи, че Минските споразумения са "единственият път, който позволява изграждането на мир и постигането на жизнеспособно политическо решение". С подобни позиции излязоха и германският канцлер Олаф Шолц и президента на САЩ Джо Байдън. Макрон също така посочи, че е получил личен ангажимент от Владимир Путин Русия да спазва договорите и отсече - пътят за намиране на решение е възможен. 

 

Всъщност път няма. Той спира в задънена улица, смятат висши дипломати, които години наред участват в мъчителните преговори за споразумението и знаят много повече за недостатъците му от Макрон. 

 

Москва настоява, че след като Минските споразумения започнат да се прилагат изцяло, те ще предоставят политическа автономност на сега окупираните райони Донецк и Луганск, което ще даде на подкрепяните от Русия власти там вето върху важни решения в Киев, като например членството на Украйна в НАТО. Киев също посочва, че това води със себе си известна степен на местно самоуправление, но посочва, че няма да регионът няма да има толкова широки правомощия върху бъдещето на цялата страна.

 

От Кремъл на свой ред заявяват, че Киев е длъжен да пренапише Конституцията си и незабавно да организира местни избори в окупираните територии. Украйна казва, че споразумението определя серия от предварителни условия за избори, които никога не са били изпълнени, включително разоръжаване, отстраняване на руски бойци и възстановяване на законната власт на Киев.

 

Всяка страна настоява, че само тяхната интерпретация на сделката е правилна. В същото време тълкуванията им са съвършено противоположни. 

 

В срещата си с Макрон в понеделник Путин заяви, че Киев активно работи за подкопаване на мирното споразумение.

 

И настоява Запада да принуди Украйна да се подчини на руското тълкуване на документа. Но освен това Путин спомена и три по-широки искания за сигурността, които изрази пред НАТО и Вашингтон и които накараха анализатори да смятат, че Путин вижда като единствен изход военни действия. Висши украински служители, включително външният министър Дмитро Кулеба и секретарят на Съвета за национална сигурност Алексей Данилов, обаче заявиха, че Киев никога не може да приеме руската версия на Минските споразумения. Според Данилов това ще е равносилно на "унищожаване" на Украйна. 

 

Според твърденията в дългосрочен план Москва може да получи постоянен лост за контрол върху украинската политика и да осуети амбициите на страната да се присъедини към НАТО и ЕС. Освен това не се изключва и възможността от масов обществен гняв заради подобни отстъпки, протести и политическа нестабилност, което потенциално ще разцепи страната. 

 

Русия и Украйна не са съгласни по почти всяка точка от споразуменията, които на практика не са единен и съгласуван мирен договор, а по-скоро два документа - първоначално споразумение за прекратяване на огъня, постигнато през септември 2014 г., и последващ план от 13 точки, насочен към прилагане на примирието и очертаване на стъпки за политическо споразумение.

 

Основният план от 13 точки, официално наречен "Пакет от мерки за прилагане на споразумението от Минск“ и известен накратко като "Минск 2“, беше договорен през февруари 2015 г. и беше последван от дипломатическа кореспонденция, приложения , допълнения и приложения, никое от които няма законова сила. Най-известната от тях е "Формулата на Щайнмайер“ – кръстена на настоящия германски президент Франк-Валтер Щайнмайер, който като външен министър се опита да разреши разногласията относно това какви стъпки трябва да бъдат предприети и в какъв ред.

 

Ключов проблем, според висши служители и дипломати, които са участвали пряко в продължилите години наред мъчителни преговори, е че Русия е определена като гарант, вместо като страна в конфликта.

 

Това разграничение, за което Путин и Владислав Сурков, тогава негов висш съветник по въпросите с Украйна, настояваха по време на преговорите през 2014 и 2015 г., позволи на Кремъл да иска от украинското правителство да преговаря директно с лидерите на така наречените Донецки народни републики и Луганск (сепаратистки проруски марионетни власти в окупирания Донбас), дори когато тези лидери приемат всичките си инструкции от Москва.

 

Въпреки липсата на правна сила зад целия пакет, споразумението Минск 2 беше одобрено от Съвета за сигурност на ООН, който одобри резолюция на 17 февруари 2015 г., призоваваща за неговото "пълно изпълнение". И Путин цитира тази резолюция по време на срещата си с Макрон. Настоя, че украинското правителство трябва да бъде принудено да преговаря със сепаратистки власти в Донецк и Луганск, което Киев отказа да направи.

Друг проблем, що се отнася до Минските споразумения, се корени в това, че никой с реалан власт не е подписвал абсолютно нищо. Въпреки че Оланд, Меркел, Порошенко и Путин бяха на масата за преговори в беларуската столица, документите бяха подписани от други, сред които и представители на сепаратистките райони. 

 

Основната отговорност за прилагането на споразуменията от Минск е на лидерите на Франция, Германия, Русия и Украйна, които се срещат в така наречения Нормандски формат. Следващата такава среща ще се проведе в Берлин днес.

 

През 2015 и 2016 г., когато страните бяха в безизходица, а споразуменията в застой, Франк-Валтер Щайнмайер предложи серия от стъпки, насочени към връщане на процеса обратно в движение. В дипломатическите среди обаче циркулира шега, според която в онзи момент дори Щайнмайер не е бил наясно какво точно съдържа "Формулата на Щайнмайер". Но когато бе предложена за пръв път, тя ясно призоваваше за нов закон за специалния статут на Донецк и Луганск, който да влезе в сила в нощта на местни избори.

 

И точно това използва Москва. Русия настоява, че първите стъпки към прилагането на Минските споразумения започват с провеждането на местни избори и даването на специален статут на въпросните региони. Но представители на Украйна се облягат на други разпоредби във "Формулата на Щайнмайер", според които гласуването трябва да бъде "насрочено и проведено в съответствие с Конституцията на Украйна", а също и в "съответствие+ с "Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и международните стандарти за демократични избори". От Киев са категорични, че това не може да се случи, докато не възстанови контрола си върху окупираните райони, журналистите не получат неограничен достъп, а кандидатите от целия политически спектър не получат свободна и справедлива възможност да участват. 

 

Съществуват и много други пречки, включително отсъствието на гласоподаватели: повече от 700 000 души се смята, че са били разселени от регионите поради продължаващата война.

 

превод и редакця: Джесика Вълчева

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 22| 7632 |08.02.2022 Politico: Упоритият Путин схруска Макрон в Москва . 4| 5500 |08.02.2022 Елена Йончева към френския министър на въоръжените сили: Недопустимо е дори да се говори за война в Европа . 36| 3130 |01.02.2022 Посланик Митрофанова: Русия смята за неприемлива дори мисълта за война с Украйна . 28| 3688 |26.01.2022 ”Тренд”: Расте доверието към управляващи, президент, парламент дори

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
Реклама / Ads