Повече от 20% българи са били бедни

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с 1.5%, а относителният дял на бедното население се смъква с един процентен пункт.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2011 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери, равнището на бедност се повишава от 21.2 до 25.9%, или с 4.7 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41.8%, или с 20.6 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (48.5%), като рискът от бедност при безработните мъже е с 4.5 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

Данните показват, че най-голям брой домакинства изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (74.0%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (68.6%).

Успоредно с това само 4.1% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.5% - цветен телевизор, 9.1% - автоматична пералня, а 51.8% от домакинствата твърдят, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден.

Една трета от домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходи, свързани с жилището, а 46.5% от домакинствата се ограничават при отоплението на жилището си.

През 2011 г. 44.1% от населението живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя) и нараства спрямо предходната година с 0.5 процентни пункта.