Правото да избираш учебници не е сегрегация

Няколко думи за това. Важно е да се повтаря, че образованието е продукт и всички негови производни са също такива. Всеки един продукт има производствени разходи. В един случай те са X лева, в друг Х + Y лева. Разликата е качеството на материалите.

Предоставяйки възможност да получиш продукта и за Х, и за Х + Y лева, ти разширяваш портфолиото си и даваш избор на потребителя. Ако някой смята за сегрегация това, че човек има възможност да избира, сериозно е сбъркал дефиницията относно свободата на правото на избор.

Разбира се, не това е важната тема във връзка с образованието.

Някой коментира ли, че за поредна година учебниците отново ще са хартиени, а не електронни такива? Кой спира този процес и по каква причина?

Някой коментира ли защо има монопол при избора на това с какви учебници и учебни помагала да се обучават учениците? Напишете учебник по произволна дисциплина и опитайте да попаднете в разрешенителния списък на МОН. Ще се изненадате от условията. Или пък не.

Някой коментира ли, че за поредна година най-популярните ни държавни университети не просто не запълниха местата си, а започнаха отново да приемат студенти на килограм? Субсидия да има, да оцелеем и, недай си Боже, да закрием някоя перспективна специалност от сорта на Културология или Педагогика на масовата и художествена комуникация.

Някой коментира ли, че почти 40% от българските младежи са функционално неграмотни? Част от тези хора ще влязат на пазара на труда след някоя друга година. Ще дойдат при нас на интервю за работа. Някои ще се излъжат да ги назначат.

Някой коментира ли, че ако изберем да учим в частно училище или университет, всичките данъци на нашите родителите нямат значение. Част от таксата не може да бъде поета от държавата, защото Културология и Педагогика на масовата и художествена комуникация. Имаш пари, щом си решил да си пратиш детето там. Сори, пак се прецака.

Някой ще коментира ли най-после малко по-важните въпроси, а не да се занимаваме с глупости, а?

Източник: Фейсбук профилът на Димитър Вучев