Надеждин привлече внимание през 2024 г., когато се опита да участва в президентските избори срещу Владимир Путин с антивоенна платформа. В публикувания видеоклип той призовава за прекратяване на войната в Украйна, която определя като „безсмислена и братоубийствена“.
Политикът възнамеряваше да се кандидатира и за Държавната дума през есента, но според него съдебното решение на практика поставя под въпрос участието му във вота. Пред обществената телевизия той коментира, че тепърва ще прецени следващите си действия, тъй като не иска да поставя в риск хората, които събират подписи и работят в предизборния му щаб.
Междувременно е задържан и руският блогър Иля Ремесло, който е обвинен в разпространение на „невярна информация“ за руската армия. В миналото той подкрепяше политиката на Кремъл, но по-късно промени позицията си и започна остро да критикува Владимир Путин и войната в Украйна.
Ремесло дори заяви, че руският президент трябва да бъде съден като военнопрестъпник и обвини Кремъл, че е започнал войната заради лични амбиции. Арестът му последва публикация в социалните мрежи, в която той написа, че „Путин ще бъде отведен с белезници тази есен“.
При доказване на обвиненията блогърът може да получи до 10 години затвор.
От преследването на Навални до криминализирането на всяка критика
Политическият климат в Русия се влоши драстично през последните години, като натискът срещу опозиционери, независими журналисти и граждански активисти достигна нива, невиждани от десетилетия. Началото на пълномащабната война в Украйна през 2022 г. се превърна в повратна точка, след която Кремъл въведе едни от най-строгите ограничения върху свободата на словото и политическата дейност.
Сред най-известните жертви на репресивната политика е Алексей Навални – най-разпознаваемият критик на Владимир Путин. Той беше арестуван през януари 2021 г. след завръщането си в Москва, където пристигна след лечение в Германия заради отравяне с „Новичок“. Срещу него бяха повдигнати редица обвинения, включително за „екстремизъм“, а присъдата му достигна 19 години затвор.
След началото на войната в Украйна Кремъл прие закони, наказващи разпространението на „фалшиви новини“ и „дискредитиране“ на руската армия. Тези текстове се превърнаха в основен инструмент срещу антивоенни активисти и опозиционни политици.
Сред най-известните случаи са тези на Иля Яшин и Владимир Кара-Мурза. Яшин, който отказа да напусне Русия, получи 8,5 години затвор заради видео, в което говори за убийствата на цивилни в украинския град Буча. Кара-Мурза, дългогодишен критик на Кремъл и оцелял след два предполагаеми опита за отравяне, беше осъден през 2023 г. на 25 години затвор по обвинения в държавна измяна и разпространение на „невярна информация“ за армията.
През август 2024 г. част от тези политически затворници бяха освободени при най-голямата размяна между Русия, САЩ и европейски държави от края на Студената война. Сред освободените бяха Яшин, Кара-Мурза и няколко регионални лидери от екипа на Навални. Те бяха изпратени на Запад в замяна на руски граждани, задържани в чужбина.
Въпреки това репресивната система в Русия не отслабва. Натискът вече се насочва към по-малко известни активисти, регионални политици и обикновени граждани, изразяващи несъгласие с войната. Сред тях е Лев Шлосберг – опозиционен политик от партия „Яблоко“, който беше обявен за „чуждестранен агент“, глобяван многократно и поставян под ограничения заради антивоенните си позиции.
Според правозащитни организации през последните години публичните протести в Русия почти са изчезнали не защото недоволството е изчезнало, а защото рискът от наказателно преследване е станал прекалено висок. Все повече хора получават тежки присъди за публикации в социалните мрежи, а дори малки дарения към забранени организации могат да доведат до обвинения в подкрепа на „екстремизъм“.
Днес легалната политическа опозиция в Русия практически е ликвидирана. За критиците на Кремъл изборът често се свежда до три възможности – емиграция, мълчание или затвор.
