Президентът поряза с вето присъдите с анонимки

Държавният глава споделя целта на законовите промени за усъвършенстване и опростяване на процеса на доказване, ограничаване на формализма и ускоряване на наказателното производство. Същевременно отделни разпоредби бяха предмет на остри спорове. Стремежът към ефективно противодействие срещу престъпността не може и не бива да поставя в опасност основополагащи принципи и ценности на правовата държава, демократичното общество и правата на гражданите.

Президентът оспорва § 8, т. 2 и т. 3 от ЗИД на НПК, с който се правят изменения и допълнения на чл. 94. Съгласно измененията в ал. 4 на чл. 94 от НПК прокурорът или съдът могат да назначат на обвиняемия резервен защитник, въпреки неговото несъгласие и независимо че е упълномощил друго лице за свой защитник. Тази промяна противоречи на чл. 6, т. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека, прокламиращ, че всяко лице, обвинено в извършването на престъпление, има право “да се защитава лично и да ползва адвокат по свой избор”, както и на чл. 14, т. 3, буква „d” от Международния пакт за граждански и политически права.

С новата ал. 6 се създава възможност резервният защитник да упражнява своите процесуални права без съгласие на обвиняемия. Тази уредба не кореспондира с чл. 98, ал. 2 от НПК, възлагащ на защитника задължението да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. Така се нарушава сериозно правото на защита на обвиняемия и равенството на страните.

Президентът оспорва и § 22, т. 1 от ЗИД на НПК, с който се изменя чл. 177, ал. 1. С него се създава възможност осъдителната присъда да се основава само на данните от специални разузнавателни средства и показания на свидетел с тайна самоличност. Специалните доказателствени средства и способи на доказване не могат да бъдат единствено основание за осъдителна присъда, защото комбинацията между тях не може да не постави под сериозно съмнение справедливостта на процеса и достоверността на доказателствения материал.

Президентът се надява, че оспорените текстове ще бъдат внимателно обсъдени от народните представители и ще се намери необходимият баланс между законовите мерки за борба с престъпността и конституционно гарантираните права и свободи на гражданите.