Отбелязва се, че това се отнася до програмата „Тианхе“ („Небесна река“). Китайските специалисти са използвали технология за засяване на облаци – разпръскване на специални химически частици в атмосферата с помощта на ракети и други устройства. Смята се, че тези вещества насърчават образуването на водни капчици в облаците и могат да увеличат вероятността от дъжд или снеговалеж.

Този метод се използва от десетилетия в повече от 50 страни, особено в Съединените щати. Междувременно Китай се смята за най-големия оператор на програми за модифициране на времето. Според китайските власти подобни проекти включват десетки хиляди хора, като инвестициите достигат милиарди долари.

Тибетското плато, което авторите наричат ​​„водният замък на Азия“, се превърна в център на програмата Тианхе. То е източникът на някои от най-важните реки на континента, осигуряващи вода на близо два милиарда души. Самият регион обаче все повече страда от последиците от изменението на климата: ускорено топене на ледниците, променящи се модели на валежите и опустиняване.

Проектът започна през 2018 г. Целта му беше да улови част от влагата, донесена от южните мусони, и да стимулира валежите върху значителна част от платото. Китай се надяваше по този начин да увеличи водоснабдяването на Жълтата река и частично да пренасочи ресурсите, естествено вливащи се в басейна на река Яндзъ, към по-сухите части на страната. По време на стартирането му властите заявиха доста амбициозни резултати. Длъжностните лица изчислиха, че проектът може да осигури допълнителен обем вода, еквивалентен на приблизително 7% от годишното потребление на Китай.

Тези прогнози обаче предизвикаха критики от страна на учените. Някои изследователи смятаха, че поставените цели значително надвишават възможностите на съвременните технологии. Критиците отбелязаха, че атмосферните процеси са твърде сложни, за да бъдат контролирани в такъв мащаб.

В резултат на това проектът постепенно беше съкратен. Ограничена версия беше разглеждана още през 2022 г., но впоследствие програмата изчезна от официалните правителствени доклади. Липсата ѝ в последния петгодишен план на Китай доведе до спекулации, че проектът може би е бил тихомълком изоставен.