Проф. Христова: По-близо сме до откриването на лекарство, отколкото до ваксина за COVID-19

Това заяви пред бТВ  проф. Ива Христова, която представи мащабен научно-изследователски проект  за проучване за разпространението на COVID-19. То ще се проведе изцяло от учените и в лабораториите на Националния център по заразни и паразитни болести. Резултатите от него трябва да покажат колко бързо се изменя вирусът и откъде е внесен.

В Националния център по заразни и паразитни болести учените ще направят така нареченото целогеномно секвениране на РНК на 48 щама, всеки от който се състои от 30 хиляди структурни единици. Геномът ще бъде разделен на нуклеотид по нуклеотид, за да може всеки да бъде идентифициран по отделно. В изследването ще участват над 10 колеги на проф. Христова. Пробите вече са избрани - те са на български пациенти от различни населени места и от различни периоди.

Проф. Христова твърди, че по този начин ще се добие максимално информация за това какви разновидности от вируса циркулират и какви мутации се натрупват в него. Досега е правено единствено парциално или частично секвениране.

„Щамът мутира, макар и сравнително бавно. Въпросът е до каква степен и колко големи са тези мутации и от кои щамове ще се окажат заразените у нас“, коментира проф. Христова.

По думите и когато мутира не може да бъде ясно дали вирусът става по-опасен, или по-безопасен. Въпреки това преминавайки от човек на човек, неговата вирулентност се намалява. Все пак има случаи, при които при мутация се дават предимство на вируса за неговото прикрепване или размножение.

Данните ще бъдат сравнени с подобни изследвания в други държави и така може да се предположи откъде е внесен вирусът у нас. Резултатите ще положат основа и на анализа защо у нас тежката заболеваемост и смъртността се запазват ниски.

Резултатите ще бъдат ценни за световната наука и ще помогнат за създаването на лекарство или ваксина. Първите данни се очакват до края на лятото, а окончателните - до края на годината.