Проф. Кр. Петков: Кредиторите правят пари от гръцката криза

За отбелязване е, че при 100 милиарда евро приход германското правителство ще е големият печеливш, дори ако настъпи най-лошото Гърция да обяви тотален дефолт, което би засегнало пряко 90 милиардния заем, получени от най-мощната във финансово-икономическо отношение държава на континента. Но случаят не е такъв, защото стратезите от Берлин и Франкфурт вече успяха да приберат в сейфовете над 3/4 от отпуснатите на Атина нови кредити, за да покрие старите задължения.

Германия и другите големи кредитори на Гърция в период на безпрецедентна криза постигат следното: първо, печелят на гърба на длъжника Гърция; второ, използват ултиматуми; трето - обричат на тежка рецесия гръцката икономика. Къде е тук междудържавната солидарност? За каква кохезия в общността става дума? Налице ли е лоялна конкуренция в еврогрупата? Истината е, че солидарността е загърбена; кохезията - също; а пазарната конкуренция е заменена с институционалния диктат!

Това са аргументите, които ми дават право да твърдя, че в началото на 21-ви век, 15 години след учредяването на валутния съюз, в него се практикуват колониални методи за уреждане на финансово-кредитните отношенията между държавите членове на тази уникална общност.

Вярно е, че за разлика от колониалната ера през 18-19 век, днес "метрополиите" не ползват военна сила, която да държи в подчинение окупираните територии. Методите са други - префинени, облечени в демагогски фрази, проповядващи ценности и принципи, които битуват единствено в подписани договори на общността. Тази вербална/медийна пропаганда е предназначени за публиката. В света на финансовия турбокапитализъм властват други правила. Неоколониални!