Според данни от скорошно допитване едва 10% от фирмите отбелязват, че имат загуби заради кибератаки. С 20% са се увеличили атаките спрямо 2021г. В проучването на Министерството са участвали над 70 фирми. 60% от тях казват, че не извършват тест за сигурност на системите си. 44% от анкетираните са били обект на онлайн атака. Малко над 35 от участвалите в анкетата фирми са посочили, че правят обучения за киберсигурност на своите служители, съобщава БНР. 

Кибератаките са постоянни, напомня Петър Кирков, новият национален координатор по киберсигурността. Кирков и припомня, че от средата на октомври има аткаки срещу някои държавни институции. Отчитат се и атаки срещу медии, частни бизнеси и т.н.

Петър Кирков посочи, че той нямаме разследващи функции. Целта по-скоро е да се оптимизира системата за защита и постигане на киберустойчивост. Експертът посочи, че проблемът е свързан с това, че има все повече атаки, които са свързани с постигането на политически цели с кибер средства.

Проучването на министерството отчита, че бизнесът най-малко разчита на т.нар. системи за управление на регистри на събития, криптиране на данните или на договор с външна фирма. Част от фирмите посочват, че дори не използват средства за киберзащита.

Основно се разчита на т. нар. „двуфакторна идентификация“, защитни стени и най-много - на антивирусни програми. След началото на войната в Украйна работата с антивирусните програми стана също деликатен въпрос.

Само експертиза за киберсигурността може да предостави Министерството на електронното управление на фирмите, обяснява и Министърът на електронното управление Георги Тодоров.  

Допитването до фирмите показва, че бизнесът иска възможности за консултации с киберексперти, програми за финансиране на развитието на киберсигурността.

Статистиката на отдела за киберпрестъпления на ГДБОП посочва, че през 3-4 дни има компании, които губят по 50, 100, 300 000 евро в резултат на „фишинг“ атаки. Така наречения „сменен IBAN“ причинява множество щети.

Наскоро Европейската агенция за киберсигурност припомни, че повишените атаки от „отказ от услуга“ към фирмите се използва, за да се окаже натиск върху пострадалия, за да плати откуп при атака с криптиране на данните.