РЕГО: БСП води в град Варна, а ГЕРБ в областта

От тези, които със сигурност ще отидат до избирателната си секция, ако изборите са утре (73,6%), много голяма част не са решили как ще гласуват – 28,4%. Техният избор може да бъде за конкретна партия или коалиция от партии, да гласуват като изберат опцията „не подкрепям никого“ или съзнателно да пуснат недействителна бюлетина в урната за гласуване. Този висок процент затруднява точното прогнозиране на изборните резултати. Могат да се очакват значителни промени в електоралната картина.

От респондентите, които са посочили своя избор на партия или коалиция от партии, най-голям е дела на изразяващите намерение да гласуват за ПП „ГЕРБ“ – 30,7%. След нея се нареждат ПП „БСП“ (28,1%), ПП „Има такъв народ“ (16,7%) и Обединение „Демократична България“ (4,2%). Под 4% подкрепа получават всяка една от останалите политически сили – Коалиция  „Изправи се! Мутри вън!“ (3,4%), Патриотична коалиция „Воля“ – НФСБ“ (3,2%), ПП „ДПС” (3%), ПП „ВМРО“ (2,5%), ПП „АТАКА“ (2,5%), ПП „Възраждане“ (2,1%) и ПП „Републиканци за България“ (1,9%). За други партии биха гласували общо 1,7%.

Разпределението на електоралните предпочитания по тип населено място, показват, че ПП „БСП“ получава по-голяма подкрепа от основния си опонент ПП „ГЕРБ“ в областния град. От живеещите в град Варна 27,2% ще гласуват за ПП „БСП“, а 25,9%  за ПП „ГЕРБ“. Третата позиция е за ПП „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, която е електоралния избор на 19% от интервюираните (важно е да се отбележи, че изследването е реализирано ден преди Слави Трифонов да обяви, че ще е водач на листата в област Варна). Значителна подкрепа получава и Обединение „Демократична България“ – 6,1%.

На въпроса „Кой от следните фактори ще окаже най-голямо влияние върху Вашия избор?“, най-често респондентите посочват опцията „симпатиите ми към конкретна политическа партия/коалиция от партии“ (22,6%). Другите водещи фактори за електоралния избор на изследваните лица са лидера на партията (12,1%), „политическата програма/проблемите, чието разрешаване е приоритетно за конкретната партия/коалиция от партии” (11,2%) и „качествата на кандидатите в съответната листа“ (9,5%). Макар и решили твърдо да гласуват, не малка част от интервюираните посочват като определящ вота им фактор „недоверието ми в политиката/политиците“ (16,8%). Липсата на алтернатива също е сред по-често срещаните мотиви за конкретния политически избор (8,6%), както и убеждението, че собствения глас няма значение (5,5%).

Лидерът на партията (12,1%) се оказва много по-важен фактор за електоралния избор от водача на листата (1,3%) в съответния многомандатен избирателен район. Отчита се и влиянието на вота на роднините и приятелите (2,1%), както и значението на роднинската връзка и/или приятелските отношения с кандидат за народен представител или лидер на партия (0,5%) върху политическия избор на респондента. Не се очаква сериозен проблем с проявата на криминалния модел на електорално поведение – много малък е дела на изследваните лица посочили факторите „икономическата ми зависимост от конкретен кандидат за народен представител или партия“ (1%) и „предложената цена от различните партии за гласа ми“ (0,3%).