„Реквием за една мечта“ на 25 г. Шокиращ шедьовър или злоупотреба с болката?

Филмът представя историята на четирима души, въвлечени в спирала на зависимост и деградация: вдовицата Сара (Елън Бърстин), пристрастена към хапчета за отслабване; синът ѝ Хари (Джаред Лето), приятелят му Тайрън (Марлон Уейънс) и приятелката на Хари, Мериън (Дженифър Конъли), които се опитват да забогатеят с продажба на хероин. Всички завършват трагично – в психиатрии, затвори или унижение, пише BBC,

Филмът използва уникална кинематография, включително SnorriCam-кадри, разделен екран и сюрреалистична естетика, за да предаде усещането за наркотична зависимост.

Реакции и дебати

Филмът разделя и експертите. Някои, като проф. Дейвид Нът, го хвалят за реалистичния портрет на пристрастяването като мозъчно заболяване. Други, като проф. Джийн Хеймън, го критикуват заради внушението, че зависимите нямат изход и че спасяването е невъзможно без външна намеса — идея, която според статистиката не е вярна.

Продуцентът Ерик Уотсън споделя, че филмът никога не е имал претенции за документалност. „Това е сюрреализъм, не наръчник за рехабилитация“, казва той. А самият Селби смятал зависимостта за проявление на разрушителната сила на Американската мечта.

Наследството

25 години по-късно, „Реквием за една мечта“ е както култова класика, така и обект на критика. Някои виждат във филма гениална творба, която ни сблъсква с болката отблизо. Други го обвиняват в емоционална експлоатация и шокова стойност.

Но едно е ясно: независимо дали го обичаме или мразим, филмът остава дълбоко вгнезден в съзнанието ни — като кошмар, от който не можеш да се събудиш.