Русия ни заплашва със съд заради "Белене"

Това става ясно от писмо на началника на управлението по маркетинг и развитие на бизнеса А. Калинин до генералния директор на “Росатом” Сергей Кириенко, цитирано от БГНЕС.

В него Калинин препоръчва още консорциумът Арева-Сименс да бъде уведомен за прекратяване на руските плащания на работите по проекта “Белене”, както и да се предаде поръчаното през 2008 г. оборудване на реактора и турбините за използване при изграждането на АЕЦ „Аккую“ в Турция.

"Ще си играем на нерви с руската страна." Така лаконично коментира писмото на началника на управлението по маркетинг и развитие на бизнеса А. Калинин до генералния директор на Росатом Сергей Кириенко премиерът Бойко Борисов, цитиран от БГНЕС.

Борисов отново повтори, че предварително не е договориран инфлационният индекс. "Аз искам да знам 500 млн. евро ли е, 2,5 млрд. евро ли е инфлационният индекс. Не го казва и президентът Първанов, който се е договарял тогава. Той непрекъснато заобикаля този въпрос. Аз не мога да задължа България да плаща с 4-5 милиарда над бюджета на страната, което практически сега иска руската страна. Тогава с какви средства ще строим и ще осигуряваме добър живот на българските граждани, зададе риторичен въпрос министър-председателят. Как ще задължим така страната и откъде ще намерим пари за пенсии, за образование и повишаване на доходите. Ние сме казали с министър Трайков, че можем да приемем инфлационен индекс от 500 млн. до 1 млрд. евро и не повече. Нека руската страна да каже в крайна сметка колко струва "Белене". Аз това няма да го направя, някой след мен ако иска да го прави", категоричен беше премиерът.

В писмото на Калинин се казва още: “С приключването на януари настъпва критична точка за взимането на решение за реализирането на проекта “Белене”. Днес АЕЦ “Белене” е най-конкурентоспособният в сравнение с останалите проекти и има фиксирана, по желание на българското правителство, цена за строителството. Освен това, Белене има всички шансове да бъде построен по-рано от останалите възможни станции в макрорегиона. Схемата на финансиране – също по желание на правителството на страната – включва както възможен руски кредит на изгодни условия за финансирането на участието на Националната електрическа компания, така и финансовите ресурси на частни европейски инвеститори, тоест за началото на изграждането днес въобще не се изискват парични средства от българския бюджет. Проектът е сертифициран според изискванията на EUR и е в пълния смисъл на думата европейски: не само по финансиране, но и на гледна точка на географията на доставките (30% от работата, тоест около 2 милиарда евро – са доставките на българските подизпълнители и още около милиард евро – доставка на оборудване от консорциума Арева–Сименс).

Ръководството на НЕК избягва да подпише допълнение номер 12, въпреки по-рано постигнатите договорки да се подпише този документ с “Атомстройекспорт” (АСЕ) през декември 2010 г., което открива възможността да се подготви площадката за заливане с бетон, насрочено за септември 2011 г., пише в писмото си А. Калинин. “По-нататъшното бавене от страна на българските власти ще доведе до това, че АСЕ даже договаряйки се с българските строителни фирми по-късно, няма да може да осигури наливането на бетон в основата на реакторното отделение на първи енергоблок на АЕЦ през 2011 г., тъй като българските подизпълнители няма да имат време да разгърнат строителните си бази и да закупят тежката техника (отчитайки технологичната специфичност началото на непрекъснатото бетониране по-късно от септември няма да бъде възможно)”, аргументира се той.

Според Калинин по тази причина сроковете за реализация на проекта ще се отложат, като съществено се повлияе както на цената му, ако се взимат под внимание инфлационните рискове, така и на инвестиционната привлекателност за европейските партньори, имайки предвид възможната загуба на такова конкурентно преимущество на проекта, като изпреварващото му пускане в експлоатация в сравнение с останалите проекти. “Това е директно свързано с възможността за ефективен износ на бъдещата електроенергия, а следователно и със сроковете за възвръщане на инвестицията”, допълва той.

Калинин смята, че се създава впечатлението, че ръководството на министерството на енергетиката на България (министър Трайчо Трайков) в своите публични изказвания преднамерено създава атмосфера на неопределеност около самата целесъобразност на строителството на АЕЦ “Белене”, подкопавайки доверието към проекта от страна на потенциалните участници. “Освен това, Трайков директно демонстрира своите пренебрежително отношение към вече съществуващите инвеститори (финландската компания „Фортум“ и френската „Алтран Техноладжис“)”, казва още началникът на управлението по маркетинг и развитие на бизнеса. Той разказва, че когато ръководителите на тези компании пристигнали в София през ноември 2010 г., те били накарани да чакат няколко часа в пълна неизвестност във връзка с това дали въобще ще се подписват документи за създаване на проектна компания „Белене“. “А когато службата на протокола на министерството на енергетиката все пак покани инвеститорите на масата за подписване, министър Трайков още петнадесет минути се консултира по неизвестни въпроси със своя съветничка, оставайки бъдещите партньори да недоумяват под прицела на телевизионните камери”, посочва още той.

По настояване на Трайков беше проведен конкурс за финансов консултант на проекта, който уж трябваше да осъществи реструктуриране на неговата финансова схема. С оглед на това, че победа в този търг спечели софийският филиал на банка HSBC, неразполагаща с опит в такива проекти, то се създава впечатлението за съзнателно забавяне на старта на проекта, защото специалистите на филиала ще се нуждаят от три до шест месеца, за да навлязат в същността на въпроса, изказва опасенията си Калинин.

В писмото се разказва още, че когато заместникът на министър Трайков поканил в София представители на компания „Фортум“ и „Алтран“ на работна среща на 18 януари, е бил загрижен единствено за намеренията на финландците по отношение на техния дял в проекта, а пристигналият със специален полет френски представител въобще не заинтересувал българските ръководители. “Не получавайки отговор на своя въпрос, заместник-министърът стана и излезе от аудиторията, позовавайки се на следваща среща в своя работен график, оставяйки обезкуражени специално пристигналите в българската столица бизнесмени”, продължава писмото.

“Може да се каже, че сега на нас ни става ясен истинският мотив RWE за излизане от проекта (германците възнамеряваха да финансират 49% от станцията). Възможно е, че именно такъв „бизнес“ стил на общуване, придружен с нарушаването на всички приети протоколни норми и правила, се превърна във фактор за признаването на България от редица германски енергийни компании в зона неблагоприятна за инвестиции. Едва ли можем да очакваме промяна в поведението на българските власти”, заключава А. Калинин.

Според него, от своя страна, АСЕ е изпълнило всичките си задължения пред поръчителя: купил е доставеното през 90-те години оборудване, подготвил е площадката за заливане с първия бетон и е разгърнало строителна база, включително е пуснат в експлоатация бетонен завод, прокредитирана е поръчката на корпусите на реактора и комплектите турбини, платено е за работата на западноевропейските доставчици. АСЕ до момента издържа на площадката необходимия щат служители (150 души).

“Колкото и да ни се струва парадоксално, неизпълнението на договорните ангажименти от българската страна и договорите са от полза преди всичко за АСЕ, защото така създалата се от българската страна еднозначна съдебна перспектива по търсене на неустойки ще ни позволи да получим над 200 милиона евро (докато плановата печалба по проекта Белене беше само 150 милиона евро). Въпреки че съдебният процес ще отнеме най-вероятно няколко години, той е по-изгоден отколкото получаването на по-малка норма на печалба, реализирайки проект не благодарение, а въпреки желанието на българските преговарящи”, подчертава Калинин. “Освен това вече е ясно, че строителството на АЕЦ “Белене” ще се придружава от политически рискове, създавани пред АСЕ от министерството на енергетиката на България, а също така от постоянната заплаха за загуба на делова репутация пред европейските партньори”, пише в заключение той.