Съдът остави в сила забраната за видеозаснемане при броенето на бюлетините

Според указанията що се отнася до обработването на лични данни правата и задълженията на застъпниците и наблюдателите са изрично ограничени в Изборния кодекс до право на пряка видимост на резултатите от гласуването, получаване на копие от секционния протокол и др. “При обработване на лични данни тези субекти не могат да излизат извън предвидените в Изборния кодекс права и задължения”, се посочва в указанията.

Сега съдът приема, че указанията не създават права и задължения, а само разясняват на участниците как се прилагат съществуващите правила. 

Преди дни Върховният административен съд препрати разглеждането на казуса с видеозаснемането към Софийския административен съд, като се позовава на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс, според който указанията на ЦИК не са актове подсъдни на ВАС. Въпросният текст в Изборния кодекс бе въведен в началото на 2019 г. и на практика ограничи  възможностите за бързо разглеждане от ВАС на жалби по някои видове решения на ЦИК.

“Определението на съда съдържа поредно доказателство за хаоса, който създава изменението в Изборния кодекс през 2019 г., конкретно в частта, която ограничи възможностите за обжалване на актове на ЦИК”, коментира юристът на “Демократична България” Надежда Йорданова.

Жалбата е оставена без разглеждане, а Административният съд-София град посочва, че определението му не подлежи на обжалване.

"Съдът обаче хем приема, че чл. 58 от Изборния кодекс не е приложим за тази жалба, хем същевременно прилага именно този текст, за да посочи, че определението е необжалваемо, като отказва да приложи общия ред по Административнопроцесуалния кодекс" - заявиха още от  “Демократична България".

Заради "това вътрешно противоречие" ДБ ще оспорва определението на Административния съд.