Севлиево изгуби 4 млн. евро за развитие на селските райони

Очевидно управлението на Местната инициативна група „Севлиево“ е причина в общината с най-много населени места в област Габрово да не влязат свежи пари. Потвърждават го двете съдебни решения – на Административен съд София-град и Върховен административен съд, които повтарят аргументите на зам.-министъра на земеделието, с които на Севлиево е отказано финансиране. 

Малко бездарност, големи щети

Мотивът, с който севлиевският проект е отстранен от класиране, е „наличието на свързаност между членове на Управителния съвет на инициативната група“. Връзката е Наталия Колева, която към 2017 г. е член на Управителния съвет като земеделски производител. По същото време обаче Колева е и управител на Регионално депо за отпадъци Севлиево, а Община Севлиево е акционер в депото и неин работодател. „Именно съвместяването на тези две длъжности към момента на подаване на формуляра за финансиране е причина да се откаже финансирането“, считат двата съдебни състава.

Факт е, че на 5 декември 2017 г. Колева излиза от Управителния съвет на инициативната група, но това става след подаване на формуляра за кандидатстване за финансиране. На 15 декември същата година списъкът с одобрените и неодобрени за финансиране инициативни групи е готов, а на 29 декември 2017 г. е публикуван на сайта на земеделското министерство. Севлиево не е сред получаващите европейски средства и наличието на свързаност най-вероятно вече е било известно на ръководството на инициативната група. Иначе няма как да се обясни възражението срещу недопускането до техническа и финансова оценка, подадено от МИГ „Севлиево“ на 5 януари 2018 г. То обаче изобщо не е разгледано. Оказва се, че съгласно

Постановление на Министерски съвет от 2016 г. за определяне на правила за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативни групи „не е предвидена отделна процедура за оспорване“.

Знаел ли е кметът на Севлиево за отказаното финансиране

Любопитна подробност в хронологията на случилото се е дали ръководството на Община Севлиево е знаело за отказаното финансиране. Както вече стана ясно в средата на декември от Министерството на земеделието са готови със списъка, а на 29 декември го публикуват. След като на 5 януари 2018 г. от МИГ внасят жалба, логично е да се предположи, че севлиевският кмет е известен за провала на хората му и невъзможността в общината да влязат шумно рекламираните милиони лева.

Оказа се обаче, че на 29 януари 2018 г., точно един месец, след като списъкът стои на сайта на земеделското министерство, кметът на Севлиево Иван Иванов не знае нищо по въпроса. Обяви го публично пред Общинския съвет в отговор на питане от съветник, като уточни, че „до този момент съобщение по реда на АПК не е получавано в МИГ“. Това Съобщение по реда на АПК може и да не получено, но информацията е била известна, а в Общината най-вероятно са търсели начин как да елиминират пораженията, направени от заместник-кмета Тодорова.  

Некомпетентност срещу възможности

Ако документите за финансиране на стратегията на МИГ Севлиево бяха огледани добре и съобразени с изискванията към проектната документация, млади фермери от 18 г. до 40 г. щяха да получат от 20 000 до 150 000 лв. за инвестиции в модернизация и механизация, в съоръжения и оборудване за напояване или отводняване, за вложения, които биха подобрили енергийната ефективност на стопанствата им, дори за купуване на недвижима собственост, пряко свързана с дейността на фермите.

До 200 хил. лв. можеха да получат проекти в сферата на туризма, в това число за изграждане и обновяване на туристически обекти. Същият е тавана и за проектите, които биха получили финансиране за услуги във всички сектори – грижи за деца, възрастни хора и хора с увреждания, здравни услуги, счетоводство и одиторски услуги, ветеринарни дейности и услуги базирани на информационните технологии. Допустими за кандидатстване бяха също проекти за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници за собствено потребление.

По мярката за инвестиции в малка по мащаби инфраструктура можеше да се финансират строителство, реконструкция и рехабилитация на нови и съществуващи улици, пътища и тротоари, за които, особено по селата, пари никога няма. Пари щяха да дойдат и за ремонт, оборудване или обзавеждане на социални заведения и културни институции. Излишно е да се уточнява, че хората в над трийсетте села на община Севлиево очакваха тази мярка, а някои дори бяха написали проектите си.  

Готови с идеи за изграждане на туристически информационни и посетитетелски центрове, в които да експонират местното природно и културно наследство бяха и читалищата.

Едно недоглеждане размина севлиевска община с нови велоалеи и екопътеки, а етнографските сбирки продължават да се прояждат от молци в складове и долапи.

Към всичко дотук добавяме 1730 лв. съдебни такси и хонорари на гърба на данъкоплатците и още един заместник-кметски мандат на виновника за това предприемчиви хора от цяла община да останат без възможност да финансират идеите си за оцеляване, съживяване или развитие.