Солджъра заживя с миска на село

Пред Люба Кулезич  Солджъра  сподели: Аз не съм аскет. Дошла съм тук с лаптопа, с телефона. Винаги съм си мечтала да отида до природата и да отида да живея до вода. От 2009 г. търся селото. Взехме пари на заем, за да ремонтираме цялата къща. Решихме да правим къща за гости, но не като бизнес а като център на общността. Влюбихме се в това място. Селянин не означава човек, който живее на село. Отначалото  ни мислеха за идиоти. Ние си се взехме.

Симона Величкова пък допълни: По-скоро сме като в онези екшъни , който накрая завършват с целувка. Бащата на детото  ми беше в първата строителна бригада. Вечерта, когато Деси  ме целуна, аз вече знаех къде отивам. Надявам се някой  ден всички двойки да имат равни права. Ние двете сме семейство, но за да сме едно пред закона си имаме фирма. Българинът се дразни от демонстрацията, а не кой с кого си ляга. Това с етикетите е като станиола на шоколада. Миска  не е професия. И е много жалко, че имаме професия „Кифла“. Осигурихме  играчки в детската градина. Искаме селото да се развива, да има деца. Отдавна тук гледат на нас като на хора. Знаем, че до последната капка кръв ще останем тук. Ако успеем , едно село ще бъде различно. След протестите решихме да не говорим, а да действаме. Вярата най-много ни държи. Ако селото се изправи на крака и младите се върнат, ние ще успеем.