Социолог: Най-голямата сила на проект на Петков и Василев може да се окаже и най-голямата им слабост

Това коментира пред „Дневник“ социологът Боряна Димитрова.

„Първо, ние не знаем дали такъв проект действително ще се състои. В момента имам чувството, че медии и анализатори участваме в доизграждането на един вече стартирал бизнес модел, създавайки му добавена реалност. Коментарите, хипотезите, вкл. недоизказаността на двамата министри Петков и Василев, създават хранителна среда и задвижват колелото на очакванията – такава е ситуацията от гледна точка на електоралната социология и психология. От гледна точка на по-строгата политическа логика, подобен проект е изправен пред едно ключово предизвикателство - неговата най-голяма сила може да се окаже и неговата най-голяма слабост. Потенциалът за разгръщане на този проект е, ако се позиционира като про-президентска партия. Заявка за което вече беше дадена от служебния премиер Стефан Янев. И двете страни – „проект“ и „президент“ - имат нужда един от друг и биха се подпомагали взаимно в предстоящата паралелна кампания за президентски и парламентарни избори. Каквато заявка пък даде от своя страна Кирил Петков. Възможно е местни структури, които работят за Радев, да работят и за Петков-Василев - нещо, което може да не съществува при едни парламентарни избори през следващата година. Възможно е да има преливане на гласове и други подобни съвсем не незначителни организационни предпоставки“, смята тя.

„Проблемът е в това, че дори и с негласното одобрение на такъв проект, Радев откровено би играл срещу партиите, които го издигнаха и които го подкрепят. Накратко казано, това, което би било плюс за него в президентската кампания, би било удар срещу подкрепящите го партии в парламентарната битка. Смятам, че от това как ще се развие този изначално заложен конфликт, ще зависи потенциала на този проект“, добави Димитрова.

Според нея не бива да се изключва и варианта, при който двамата министри се явяват заедно с „Демократична България“. „Христо Иванов ги нарича „наши съмишленици“, Петков е един от създателите на „Да, България“. Два конкуриращи се политически проекта със сигурност биха създали напрежение между избирателите на тази формация, независимо дали сега, или на бъдещи избори“, отбеляза Боряна Димитрова.

„Така както към момента се позиционира проекта, той несъмнено би привлякъл избиратели от широк политически спектър. Вероятно на първо място, от формации, чиито избиратели най-силно се идентифицират с двамата министри – „Демократична България“. Освен това, от другите протестни партии в по-широк смисъл, вкл. и от БСП. За мен големият въпрос, на който ще търсим отговор и в проучванията (ако този проект бъде създаден) е, дали той ще разшири сегашният потенциал на протестните партии, създавайки едно президентско мнозинство, или ще откъсва избиратели от тях, създавайки още по-голяма фрагментираност“, коментира още социологът.

„Една от тъжните истини за българския политически живот е, че при всяка патова ситуация, а сегашната безспорно е такава, както и при всяко разместване на икономическите пластове, решението се търси все в нови проекти. На тези, които сме с по-дълга партийно-електорална памет, вече ни е трудно да изброим колко „нови проекти“ минаха през политическия калейдоскоп в последните десетина години - Меглена Кунева, Бареков, Яне Янев, Георги Първанов с АБВ, Слави Трифонов. Всеки един от тях в началото е бил с нещо очарователен, или поне очароващ част от публиката, а после или бързо, или още по-бързо е поемал пътя надолу“, отбеляза тя.

„В момента, след двукратния неуспех на партиите на протеста да съставят правителство, при катастрофически развиващите се отношения между тях и притесненията от евентуалното отражение на тази процеси върху президентската кампания, определено се катализират в някаква степен - още неясно в каква - поредните очаквания за по-нов политически проект, който да замести неуспелите нови от предишните избори“, продължи Димитрова.

Според нея винаги има шанс политически проект да успее да влезе в парламента, ако се появи месец-два преди изборите. По думите й обаче проблемът на „проектите“, за разлика от изграждането на една партия, не е във влизането им в един парламент, а в способността им да постигат траен политически успех в поредица от управления, в противовес на конюнктурните цели, които ги пораждат.

„Що се отнася до фурора, често казано, запазвам трезв скептицизъм. Електоралните „вълни“ в българската политика с времето стават все по-малки. Достатъчно е да сравним получените почти два милиона гласа при възхода на Сакскобургготски, над милион - при Борисов, с тези на Трифонов сега, за да видим този очевиден спад. Очакването, че ще се появи един „разбиващ“ нов политически субект, който ще потопи всички останали, ми изглежда леко безпочвено. Прилича на позицията на онези анализатори, които допреди 3-4 месеца предвиждаха „такъв живот“ на ИТН, на коалицията на протестните партии, а сега са най-яростни критици на този конструкт“, обясни тя.

Според Димитрова един подобен проект няма да има привилегията да бъде извън и над „партиите“, каквато позиция обикновено носи дивиденти, а ще стане част от партийните играчи, с всички последствия от това.