Столиците по света пламват, жегите вече са с 25% повече от 90-те

В 43 от най-многолюдните столици броят на дните с над 35°C е нараснал от средно 1 062 годишно през периода 1994–2003 г. до 1 335 за последното десетилетие (2015–2024). В Мадрид например горещите дни са се увеличили от 25 на 47, а в Рим и Пекин са се удвоили. В Манила са се утроили. В Лондон, където климатът е по-хладен, дните над 30°C вече са двойно повече.

„Температурите се покачват по-бързо, отколкото правителствата очакваха, и много по-бързо, отколкото реагират“, казва изследователката Ана Уалницки от IIED. По думите ѝ липсата на адаптация ще обрече милиони на „непоносими и опасни условия“, особено в бедни квартали и неформални селища, където живее една трета от градското население на света.

Фосилните горива продължават да увеличават емисиите, въпреки че до 2030 г. те трябва да намалеят с 45%, за да се спази целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне под 1,5°C. Само през 2024 г. бяха отчетени рекордни горещини от САЩ и Канада до Египет, Китай и Япония, където температурата достигна исторически максимум от 41,2°C. В Европа лятната жега доведе до поне 16 500 смъртни случая.

В четвъртък Глобалният център за адаптация (GCA) стартира кампания „Жегата е тук“, за да ускори въвеждането на решения – от охлаждащи центрове и сенчести зони до климатично адаптирани работни графици и системи за ранно предупреждение. „Екстремната жега не е далечен риск – тя е тук и сега, заплашва хората, икономиките и бъдещето ни“, заяви председателят на GCA и бивш президент на Сенегал Маки Сал.

Уалницки допълва: „Много от нас знаят какво е да лежиш безсънен по време на гореща вълна. Това не е проблем, който можем да решим само с климатици. Градовете спешно се нуждаят от средства за изолация и вентилация на сградите, изготвяне на планове за жегата и създаване на повече сенчести пространства.“