Сред имената в документа фигурира и бившият британски премиер Борис Джонсън. Според доклада неговото досие е било открито още през 80-те години, когато е студент в Оксфорд.
Още тогава съветското разузнаване прогнозирало, че Джонсън може един ден да оглави британското правителство. В документите той е описан като „ексцентричен чудак с блестящ и остър ум“.
В същото време службите стигнали до извода, че макар да предизвиква симпатии, на него не може да се има пълно доверие. В оценката се посочва, че той е „безпринципен и безотговорен“, склонен да се влияе от логиката и фактите, но също така лесен за манипулиране и понякога нестабилен.
В крайна сметка Москва се отказала от евентуални опити за вербуването му. Финалното заключение гласи, че „човек, който е толкова маниакално обсебен от себе си, не може да бъде разглеждан като надежден кандидат за каквито и да било дългосрочни връзки с разузнаването“.
В доклада се споменават още Найджъл Фараж и Джереми Корбин. Според публикацията и двамата са представлявали интерес за руските служби, макар да няма данни да са били вербувани.
В документа се отбелязва, че този подход съответства на концепцията за „хибридна война“, при която Русия търси влияние както сред крайнодесни, така и сред крайнолеви политически сили с цел дестабилизиране на западните общества.
Коментирайки разкритията, Джонсън заяви, че е изненадан от интереса на съветските служби към студенти още през 80-те години. „Ето защо загубиха Студената война“, каза той.
