Теди Москов и Лилия Абаджиева: Най-главният ни театър отвътре

Това се посочва в позиция на на режисьора Стефан (Теди) Москов, лично изпратена до театралния режисьор Лилия Абаджиева, към която и тя самата се присъединява. ФрогНюз публикува цялата позиция с изричното разрешение на Абаджиева. 

Коментарът идва на фона на продължаващия конфликт в Народния театър “Иван Вазов”. Главни герои в него са директорът Васил Василев, уволненият дисциплинарно от поста “Главен режисьор” Александър Морфов и напусналата по свое желание пиарка на първата ни трупа Велислава Кръстева. Поводът за напрежението стана надрасканата от Морфов врата на кабинета на Кръстева с надписи “ДПС” и “Изчезвай”. 

Ето и цялата позиция: 

Народния Театър гордо наричаме "първата ни сцена". Една от причините е, че в него разполагат с по- добри технически възможности от всички други театри. Сценичната площадка се върти, потъва, издига и се мести наляво, надясно. Осветлението е последен писък на техниката. Техническият персонал е на доста високо ниво. Артистите, пък притежават необходимия арсенал от актьорски умения, достатъчни, за да изпълняват режисьорските прищевки на добрите, на лошите и най- вече на средните режисьори. Умереният кич на интериора на театъра- фоайета и сценичен  портал е изчислен, така че да не подразни естета, а и да допадне на по- семплия зрител. Същото важи и за репертоара му. Толкоз за Народния Театър!

А, не! Забравих да спомена, че земята под близкия до него ресторант по нотариален акт се води на театъра. Обединяването на ресторант и театър би трябвало да е първа задача на всеки нов директор. Наемът, който ресторантът би плащал ще подпомогне финансово първата ни сцена. Моля ви, не наричайте този театър Светиня на българската духовност! Не помните ли, че той изпълняваше, като "верен пинчер" поръчките на комунистическия режим? А и винаги е бил слуга на властта. Бих му простил това, заради малкото наистина добри спектакли в афиша му, дължащи се най- вече на Сашо Морфов, но... Но да се уволняват кадърните у нас е традиция. Така че случващото се с Морфов не е изненада, а е резултат от 1300 годишни натрупвания. Александър Морфов е от режисьорите, които няма как да останат без работа. Не се притеснявайте за него! Не мога да се сетя за театър, който не би го поканил на своя територия. Все едно да уволниш Меси от футболен отбор! 

Защо обаче "треньорът" на националния ни театрален отбор трябваше да използва термина "дисциплинарно" за нареденото от него уволнение? Като наследник на комунистическите традиции той сигурно си е спомнил "соца", при който с такова уволнение нямаше как да бъдеш назначен на никое друго място. Може би с тази цел го е извършил. Или с цел да унижи Сашо. Но това унижение има формата на бумеранг и се връща към извършващия в го. Нищо пък не пречи на уволненият да обжалва това административно решение. 

Дай Боже да дочакам с подобна интензивност да се говори за представление, а не за скандал в този театър! 

Предложение: Нека едновременно да напуснат театъра и директор и режисьор и да почне всичко отначало! Нови конкурси например! За всички. И за артисти и за технически персонал. Нека се помисли за нов различен принцип за театралните конкурси, в които да участва по- широк кръг от състава на театъра! Или по германски тертип да се създаде абонаментна публика, която също да има глас в избора. Чудя се защо в този тъй важен театър няма детски отдел, защо няма оекестър!? Едно време в доста театри имаше оркестри. А защо да не се извършват и кинопрожекции, лектории, уъркшопове? И защо към театъра да не се създаде актьорска школа?

пп: За първи път атмосферата в този театър е толкова близка и до атмосферата в държавата ни и до психологията на населението й. Затова едва днес можем да го наречем наистина "Народен" и да го почувстваме такъв. Честито! А, би могло вътрешното му пространство да се отдава под наем за провеждане и на други скандали!

Лилия Абаджиева е театрален режисьор, носител на „Златен век“ - почетен знак на Министерството на културата, който се присъжда за изключителен принос към българската култура и за развитие на културното сътрудничество. Носител е на много национални награди и отличия: на Министерството на културата за принос в развитието и разпространението на българската култура, „Indy award” на независимите критици от “Индипендънт” и “Лос Анджелис Таймс” за режисурата на американския си спектакъл “Мяра за мяра”; за най-добър спектакъл и за екипна работа за “Ромео и Жулиета” (постановка на МХАТ) от Световния театрален фестивал в Кайро; Награда на САБ за най-добър спектакъл за “Отело”(Народен театър “Иван Вазов”) и други. 

Поставяла е на над 40 спектакъла в България, Германия, САЩ.Спектаклите й са отличени с награда за режисура на международни театрални форуми в Германия, Италия, Полша, САЩ и др. Гост преподавател в няколко университета: UCSB, California; Кьолнския университет, Westmont College, California. 

От 2010 г. е в творческия екип на Народния театър. Художествен ръководител на клас по актьорско майсторство.

 Гост преподавател в няколко университета: UCSB, California; Кьолнския университет, Westmont College, California.

 Режисьор и сценарист на документалния филм „45 градуса по Азарян“.