Трактора: Аз съм статистически обикновен гражданин на Европа

Пьотр Смолар e специален пратеник на френския вестник "Le Mond" в София. Той прави репортаж за отношенията на министър-председателя Бойко Борисов и Октопода Алексей Петров.

Материала от френското издание превежда БГНЕС:

"Може да си обществен враг номер едно и да се шегуваш с това. Алексей Петров отваря вратата на дома си, разположен във възвишенията на София, криейки се зад картонена маска. Тя представлява лицето на българския министър-председател Бойко Борисов. Оживен, предприемачът ни кани да се настаним около тежката стъклена маса в модерния и безличен салон.

Тук преди една година са нахълтали полицаите, провеждащи операция "Октопод". Насочена срещу двайсетина стриптийз клубове и фирми, операцията трябваше да илюстрира безпрецедентната воля на правителството да се пребори със сенчестата икономика".

"Петров е едно от лицата на прехода - уверява министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов - "Октопод" представлява симбиоза между предишните структури на властта и организираната престъпност, подкрепена от медийно присъствие."

По времето на операцията Брюксел мърка от задоволство. Най-после, три години след влизането на страната в Европейския съюз - удар по рекета, корупцията, прането на пари! Алексей Петров е представен като повелител на престъпното блато, възникнало преди двайсет години, след падането на комунизма.

Посланикът на САЩ в София, информиран от българската полиция, оценява империята му (таксита, застраховки, проституция и т. н.) на "стотици милиони долари", четем в грама, получена от сайта Уикилийкс.

Следват месеци на затвор при тежки условия. Тогава правосъдието започва да забавя хода си.

"От 2001 г. нямам участие в никакви компании, само приятелски връзки", твърди Петров. "Целият държавен апарат беше мобилизиран срещу мен. Разпитвани са около 150 души. На натиск бяха подложени всичките ми връзки от последните 20 години . Даваха 250 000 евро на един човек, за да свидетелства срещу мен."

През декември 2010 г. Петров е пуснат под домашен арест. От 7 февруари той е свободен, но не може да напуска страната. Той иска само да си уреди сметките. През януари таблоидният седмичник "Галерия", който според властите се контролира от него, публикува серия от компрометиращи правителството записи на разговори.

Предполага се, че изтичането е от Министерството на вътрешните работи или от специалните служби, където има служители, враждебно настроени към властта. На 10 февруари взривно устройство разбива входа на редакцията на "Галерия".
Цветлин Йовчев, председател на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), подава оставка.

Ситуацията вече представлява бойно поле. Тази есен Петров смята да се кандидатира на президентските избори, като начин да политизира съдебното преследване срещу него.

Министър-председателят Бойко Борисов е неговият истински враг. Жизнен път на премиера също е интересен. Бивш пожарникар, който е бил бодигард на комунистическия лидер Тодор Живков, а след това главен секретар на Министерството на вътрешните работи през миналото десетилетие.

Избран е за кмет на София, създава партия ГЕРБ, която печели парламентарните избори през юли 2009 г., като обещава да изкорени организираната престъпност. Човек, който мечтае да бъде като Елиът Нес, се нуждае от Ал Капоне. Само че двата образа - неговият и на Алексей Петров, са по-двусмислени от своите архетипове. В България се смесват мрак и светлина, частни и обществени интереси, официална и неофициална власт.

Алексей Петров - с врат на бик и торс на борец, с живи очи, заобиколени от бръчици, леко кокетира като говори за себе си в трето лице. "Петров е средно статистически обикновен гражданин на Европа", усмихва се той.

Сякаш ние сме милиони като него - член на елитно антитерористично звено, червените барети, създадено по време на комунизма за борба срещу активистите мюсюлмани, смятани за протурски настроени; шеф на отбор по карате; разностранен предприемач, чиито съдружници са някогашните яки момчета от неговото поделение.

В началото на 90-те години стотици бивши агенти и военни преминават в охранителния бизнес, а после и в застраховането. Техни CV-та са юмруците им, а структурите им са незаконни. По онова време е трудно да се разграничат защитниците от рекетьорите. Понякога те са едни и същи. Бандит винаги е конкурентът.

"Занимавах се със силно застраховане, не с принудително", твърди Петров. "Участвах в създаването на групи за самозащита, за да предпазваме обикновените хора, тъй като полицията не правеше нищо."

Министър-председателят Бойко Борисов, с когото се срещнахме, не желае да говори за г-н Петров, за да не се "създаде усещане за натиск на държавата върху разследването". Той обаче има обща 30-годишна история с него.

И двамата играят карате, приятели са на татамито от 1982 г. В средата на 90-те години, разказва бизнесменът, те дори са били съдружници във фирма, която трябвало да допринесе за насърчаването на техния спорт, но никога не е имала реална дейност. Според Петров бъдещият премиер е принадлежал към една от структурите, които са се конкурирали в сивата зона на охраната и събирането на дългове.

На 14 август 2002 г. Алексей Петров е прострелян с автоматично оръжие на изхода на плувен басейн. Седмица по-късно Бойко Борисов, който тогава е главен секретар на полицията, се появява до леглото му в болницата.

"Тогава посещавах всички жертви на атентати поради поста си", обяснява сегашният министър-председател. През 2008 г. като кмет на София той се изправя пред сериозна криза: спира събирането на боклука. Алексей Петров разказва: "Той ми се обади за помощ, защото имаше опасност от епидемия. Помолих ръководството на ДАНС да намери решение."

Защо Алексей Петров има такова влияние? Защото от 2001 г. е бил агент под прикритие на разузнаването, офицер и дори е назначен за съветник на председателя на ДАНС през 2008 г. "Той сътрудничи в продължение на десет години, помага за разкриването на контрабандните канали", каза Явор Дачков, заместник-главен редактор на "Галерия". "Предоставях информация за чуждестранните инвеститори без да получавам възнаграждение", твърди Петров.(Труд)