Според данните на съда през 2025 г. са регистрирани 6743 нови жалби срещу Турция, в сравнение с 4450 през 2024 г., но по-малко от 8341 през 2023 г. Когато се коригират спрямо населението, Турция отчита 0,79 жалби на 10 000 души през 2025 г., което е над европейската средна стойност от 0,38.

Съдът е постановил 74 решения по дела, свързани с Турция, през 2025 г., като в 66 от тях е установено поне едно нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. В шест случая не са открити нарушения, а два са приключили по друг начин. Най-големият брой решения за нарушения по дела, свързани с Турция, са били по правото на справедлив процес съгласно член 6 – 24 случая, следвани от правото на свобода и сигурност по член 5 – 21 случая.

Към края на годината Турция е имала и най-голямата натрупана маса от висящи дела в съда – 18 464 жалби към 31 декември 2025 г. От началото на 2026 г. са регистрирани още около 650 допълнителни жалби срещу Турция, с което общият им брой достига 19 110 висящи производства.

По-голямата част от жалбите срещу Турция са свързани със задържания, арести и съдебни процеси, произтичащи от мерките, въведени след опита за преврат през юли 2016 г. Жалбите в голямата си част произтичат от арести, задържания и съдебни производства, свързани с мерките, предприети след преврата, които засегнаха представители на армията, полицията, съдебната система и публичния сектор. Много от делата са свързани с предполагаеми връзки с религиозното движение „Гюлен“.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган е насочил действията си срещу последователите на движението „Гюлен“, вдъхновено от покойния мюсюлмански проповедник Фетхуллах Гюлен, след като корупционни разследвания през декември 2013 г. го замесиха, както и някои членове на семейството и близкото му обкръжение.

Определяйки разследванията като гюленистки преврат и конспирация срещу правителството си, Ердоган започна да преследва членовете на движението. Той го обяви за терористична организация през май 2016 г. и засили репресиите след неуспешния опит за преврат през юли същата година, за който обвини Гюлен, че стои зад него. Движението категорично отрича участие в опита за преврат или каквато и да е терористична дейност.

След опита за преврат турското правителство обяви извънредно положение, което остана в сила до 19 юли 2018 г. През този период властите извършиха мащабна чистка в държавните институции под претекста на борба с преврата чрез издаването на редица правителствени декрети. С тях над 130 000 държавни служители, включително 4156 съдии и прокурори, както и повече от 24 000 военнослужещи, бяха уволнени без съдебен или парламентарен контрол по обвинения за членство или връзки с „терористични организации“.

Бившите държавни служители не само бяха отстранени от работа, но и получиха забрана да се връщат в публичния сектор и да получават паспорти с цел работа в чужбина. Правителството също така затрудни възможността им за законна заетост в частния сектор, като в базата данни на социалното осигуряване бяха поставяни бележки за уволнените, за да се възпрат потенциалните работодатели.

В резултат много от засегнатите са били принудени да работят без трудови договори и при минимална безопасност на труда. Регистрирани са и случаи, в които бивши държавни служители са загинали при трудови злополуки в тежки физически професии.

През последните години част от уволнените са били възстановени на работа, но този процес често е дошъл твърде късно. Появиха се множество случаи, при които уволнени лица, изправени пред тежък емоционален и финансов натиск, са се самоубили или са починали по други причини, преди да бъдат реабилитирани.

По брой на висящите дела след Турция се нарежда Русия, която беше изключена от Съвета на Европа след инвазията си в Украйна през 2022 г., със 7177 жалби, следвана от Украйна с 4004, Полша с 3517, Италия с 2787, Гърция с 2562, Румъния с 2489 и Азербайджан с 2180, сочат данните на съда. Франция има 703 висящи дела, Испания – 186, Обединеното кралство – 139, а Германия – 127.