ВАС оправда Валери Симеонов за „нагли и озверели човекободобни”

"Валери Симеонов не е дискриминирал ромската общност и конкретно един неин представител с изказването си, че част от ромите са се превърнали в „нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, искащи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки“. Това реши тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС).

По повод на тази реч Асен Асенов подава жалба в Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в която твърди, че Валери Симеонов е осъществил дискриминация спрямо цялата ромска общност и конкретно срещу него, като неин представител.

Лидерът на НФСБ отговаря на това, че изказването не е насочено към цялата общност, а само за онази част от нея, която престъпва законите и нормите на общуване, не се грижи за децата и бъдещето им, злоупотребява с техните помощи и върши престъпления.

Комисията за защита от дискриминация приема жалбата на Асен Асенов за основателна. Налага 1000 лева глоба на Валери Симеонов за това, че е осъществил дискриминация под формата на тормоз и му предписва в бъдеще да се въздържа от изявления, които засягат честта и достойнството на личността по признак „етническо положение“.

Решението най –напред е потвърдено от Административен съд-Бургас.

Сега обаче, с решението си от 15 януари ВАС отменя както решението на Административния съд в Бургас № 564 от 23 март 2018 г. , така и на Комисията за защита от дискриминация № 119 от 23 март 2017 г.

Върховните съдии – председателят Йовка Дражева, Анна Димитрова и Емил Димитров посочват, че в конкретния случай целта на Валери Симеонов не е била да засегне достойнството на Асен Асенов:„При внимателен прочит както на конкретизираната част /извадка/, така и на целия текст от процесното изказване на Валери Симеонов, се установява, че в същото не се съдържат словесни изрази, насочени срещу конкретен субект (в контекста на възприетата от законодателя персонална обособеност на този субект чрез въведената дума в §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., а именно – „лицето“), т.е. Асен Асенов. Този персонален субстрат налага извода, че волята на законодателя не цели санкционни последици спрямо поведение (в случая словесно изразено), обективирано в изявления – вербални, писмени или др., които по своя характер са абстрактни, и са насочени към неопределен кръг субекти, включително когато тези субекти са част от определена раса, пол, група по интереси, религиозна, етническа или друг вид социална общност“.