Велико Минков за ФрогНюз: Отглеждам детето си, но благодарение на добрите ни отношения с родителите на Пейо. Законът е неадекватен

Това каза пред ФрогНюз Велико Минков, който вече почти година опитва по съдебен път да бъде вписан като баща на детето си. От няколко месеца е наличен и ДНК тест, който доказва, че Минков е биологичен родител на малкото момченце. Във вторник се проведе заседание по делото за вписването в акта за раждане на детето на Минков срещу Габриела Славова-Пеева, която към момента - заедно с майка си Красимира, е обвинена в убийството на съпруга си Пейо Пеев и е с мярка “домашен арест”. Пеев бе убит в началото на годината. Седмици преди това двамата с Минков се запознават и съгласяват, че трябва да има промяна в акта за раждане, посочи още Минков.

Пази ли законът бащите в подобни случаи - целия разговор, в следващите редове:

Г-н Минков, делото за бащинството на детето Ви е заведено още преди да се роди - вече почти година. Виждаме обаче, че се бави - на какво го отдавате?

Усилието делото да се бави максимално е целенасочено и идва от майката. Съдът може да бъде виновен за първите 4 месеца от делото, когато призовките бяха пращани в Бургас, въпреки че беше известно, че Пейо и Габриела вече не живеят там. Може да е била някаква женска солидарност от страна на съдийката - може да е решила да не притеснява с призовки току-що родила майка.

Чак на 3 януари те получиха призовките, въпреки опитите на Габриела в София да не бъде осъществено това връчване на призовките и Пейо въобще да не разбере, че има такова дело. С настояването на Пейо тогава - на 2 януари той настояваше, на 3 януари отидоха и взеха призовките от Софийския градски съд. Знаем как се разви историята след това - около две седмици по-късно Пейо беше убит.

Казвате “Пейо настояваше” - Вие сте били в комуникация с него в този период?

Да, да, през цялата време, особено за призовките. Не само в комуникация с него, а и с майка му, баща му. Около седмица след раждането на детето ми и около две седмици, след като заведох делото, се запознах с Пейо и родителите му, обсъдихме всичко, което се е случило. Всички заедно - аз, Пейо и родителите му се съгласихме, че трябва да бъда вписан в акта за раждане и това е грешка, която лесно ще поправим - просто трябва да се направи ДНК тест. Исковата ми молба води до вписване в акта за раждане, не води до наказателни санкции. Делото, което съм завел, е гражданско. Ответник е Пейо, ответник е и Габриела. ответник е и току-що роденият Кристиан. И Пейо, и родителите му бяха съгласни, че е редно да има смяна на бащата в акта за раждане.

Което Ви дава и бащински права, можете да виждате детето си.

Да, и така мога да го виждам. Това е ужасно за едно дете - една майка да не му позволява да се вижда с баща си. Габриела много се противеше да се срещаме.

До какво се надявате да доведе самото дело - какъв е най-позитивният вариант на решение, което очаквате?

Надявам се и мисля, че трябва най-добрият интерес на детето да бъде поставен на първо място. Не интересът на майката, не е интересът на бащата или на някого другиго, а интересът на детето. Моята гледна точка е, че най-добрият интерес на детето ми е то да расте с баща си, да живее при баща си. В момента, благодарение на добрите ни отношения с родителите на Пейо, аз живея при тях и се грижа за детето си, отглеждам го.

Това обаче е, благодарение на тези добри отношения с тях и на тази човечност. В други условия, ако по някаква причина те нямаха тази възможност или пък не бяхме в толкова добри отношения, това дете сега щеше да се отглежда от чужди хора, които не са му роднини. Изведнъж след две години, когато делото се развие заради бавенето от майката, детето щеше да попадне в нова среда при баща си, когото обаче за него е непознат чичко, независимо че е искал да го отглежда през цялото време. Това щеше да бъде странното развитие на нещата, ако не бяха добрите ни отношения с Иванка и Орлин - родителите на Пейо.

Още по-неприятното развитие за детето щеше да бъде, ако беше върнато на майка му, която очевидно е опасен човек. Очевидно ѝ предстои тежък наказателен процес. От моите наблюдения и разговорите ми с психолози тя е с нарцистично личностно разстройство. Имаме вече случаи на майки, които са психически здрави - вменяеми са, но заради някакво личностно разстройство, което не се води психична болест, те са убивали децата си. Например случаят от Сандански - Кристина Дунчева, която уби двете си деца. Психиатричната ѝ експертиза казва, че е вменяема, просто има личностно разстройство и мрази бащата на децата си. Затова убива двете си деца - за да му отмъсти.

Според мен Габриела прави всичко заради омразата си към мен и заради тези нарцистични черти. Как държавата щеше да гарантира най-добрия интерес на детето, ако го върне при майката и тя му направи нещо, за да ми отмъсти? В този случай заради случайни стечения на обстоятелствата децата не са при майката, няма такъв жесток риск да им се случи нещо, да ги използва като заложници например, за да избяга от държавата и да се укрие от правосъдието. Много жестоки сценарии щяха да са възможни, ако децата не бяха попаднали при Иванка и Орлин и те не бяха такива сърдечни хора.

В един момент всъщност съвсем сериозно се обсъждаше децата да се върнат под някаква форма при Габриела.

Да, така е. Откакто съм започнал опита си да бъда вписан в акта за раждане, да виждам детето си, пък защо не и да се грижа за него - вече 12 месеца, съдийката не може да вземе никакво решение поради умелите процесуални ходове на майката.

При все че има и ДНК експертиза.

Да, има ДНК експертиза, благодарение на това, че по наказателното дело са взели проба от Габриела и в национална база данни има нейната ДНК като криминално проявено лице. Ако не беше криминално проявено лице, можеше да отказва пробата, колкото си иска и този ДНК тест да не се случи. Можеше още да няма такъв ДНК тест. Законът е толкова хлабав, че позволява мотаене с месеци.

Във Вашия случай стечението на обстоятелствата - че сте в добри отношения с родителите на Пейо, Ви позволява да виждате детето си, да живеете с него. Каква обаче щеше да е картината, ако чакахте законодателството да ви помогне, ако чакахте да намерите път към детето по съдебен път?

Само защото има наказателно дело и е взета проба от Габриела, го има резултатът, че аз съм бащата. Този резултат не беше заслуга на законите на страната, а случайност. На основание на този резултат социалните служби най-сетне се съгласиха да провеждат регулярни срещи между мен и детето - веднъж седмично по 40 минути.

Ако аз не отглеждах детето, не се грижех за него по цял ден, за тези 40 минути на една седмица - какво щеше да показва то към мен? Към един непознат чичко, който се появява за половин час на седмица? Най-вероятно щеше да ме гледа странно и да се дърпа. Какво щяха да направят социалните в такъв случай? Може би щяха да кажат, че детето не е готово да бъдат поверено на бащата, защото не се показва такава връзка между тях. Реално нещата са различни, защото прекарвам дните и нощите с него, когато отидем при социалните за тази прословута регулярна среща един път седмично, личи, че детето е привикнало към мен, че успяваме идеално да се гледаме заедно.

Подчертавам неадекватността на държавата - само заради ужасното стечение на обстоятелствата, че има наказателни дело и има ДНК проба, взета заради делото, те знаят кой е биологичният баща на детето. Можеха съвсем спокойно да се правят, че не знаят кой е бащата. Това е едната пробойна в закона. Другата пробойна е, че ако родителите на Пейо не бяха толкова адекватни и добри, детето щеше да расте в един вакуум или по-лошо - можеше да бъде върнато на майка си. Законът е неадекватен.

Във вторник съдът в Бургас заседава по делото за бащинството. Какво се случи?

Във вторник се случи поредното протакане, което е нормално да се случи, ако това беше делба на имот. Ако се делеше нива, за която наследниците спорят, единият наследник живееше във Видин, другият - в Бургас, третият в Петрич, някой от тях решеше, че делото му е далеч и иска да го преместят при него. Това обаче не е нива, а дете. Габриела искаше делото да се премести в София, при нея, защото е под домашен арест. Само че съдийката отказа, защото Габриела е бавила това искане твърде много. Могла е още при първия домашен арест от януари месец да поиска преместване, но не го е направила. Аргументите ѝ в зала защо не е успяла да иска по-рано преместване на делото бяха, че е била под стрес и не следяла сроковете.

В същото време на 2 февруари, няколко дни, след като влиза в постоянния арест, Габриела праща молба до съда за спиране на делото, защото имало починал ответник. Тя била наследник на този ответник.

Според мен за съдийката беше очевидно, че Габриела се опитва да бави делото, че аргументите ѝ защо не е успяла навреме да поиска преместване на делото в София не са валидни. По думите на моя адвокат делата, които се местят в София, се насрочват за първо заседание най-рано след 11 месеца. Това щеше още повече да забави делото. 11 месеца съдията нямаше да може да вземе решение.

Казвате, че интересът на детето е най-важен. Генерално следва ли се този интерес - какво е Вашето усещане по този въпрос?

България ратифицира Конвенцията за правата на детето още през 1991 година. В конвенцията се казва, че всички институции, включително и съда, са длъжни в своите действия на първо място да поставят интереса на детето и чак след това другите интереси. На това основание според мен съдът можеше още в началото да откаже местене на делото в Софийския градски съд. 

Първата жалба за местенето на делото е от 9 май. Сега е краят на юли и продължаваме да се занимаваме с това нещо просто защото тя намери начин как да протака и с обжалването си да обезсили едно съдийско определение. Сега сме юли и исканията за местене продължават. Не може да се даде ход на делото, не може да се стигне до правно положение, което подсигурява детето. Габриела продължава да жали и успешно да протака възможността съдийката да каже, че делото ще остане в Бургас. Това е положението с делото към момента.

Илияна Маринкова