Дес Плейнс - от града на розата до града на съдбата

Симеон Гаспаров, в. „България”, Чикаго

Дес Плейнс е едно от най–оживените и емблематични северозападни предградия на Чикаго, което е разположено на площ от около 37 кв. км. Той е кръстен на реката, която преминава почти през самия център на града. Името на река Дес Плейнс пък идва от френските трапери, които са търгували с кожи дълги години из районите, върху които е изграден днес градът.

Дес Плейнс е френска дума и означава нещо като «през прериите». По тази река, която преди няколко века е била единственият пътно-транспортен коридор, използван за изследване на земите от Великите езера до река Мисисипи, френските трапери и заселници са изграждали своите селища и колонии, които по-късно са превърнали в процъфтяващи търговски центрове. Като такова малко търговско селище навремето е започнал да се развива и самият град Чикаго. Другото име, с което Дес Плейнс е известен е “Градът на Съдбата”. То е изписано върху емблемата на града, която е одобрена от местната община през 60-те години на миналия век. Предишното име на Дес Плейнс пък е било «градът на розата». През периода от началото на 1940 г. до към края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век, Дес Плейнс е бил градът, който е изнасял най-много рози, отгледани в оранжерия, в света. И досега очевидци си спомнят с носталгия за безвъзвратно отминалото време, когато поляните и горите край река Дес Плейнс били осеяни с безбройните оранжерии, ухаещи на рози.

Според последните изследвания, в Дес Плейнс живеят около 60 000 души. От тях около 84% са бели и 14% латиноамериканци. Най-много от гражданите на днешен Дес Плейнс са с германски произход – около 21% , след тях са тези с полски произход – около 18% , 13,5 % от населението на града пък е с ирландски. Средният годишен приход за семейство в Дес Плейнс e около 65 000 долара, като в никакъв случай не може да се каже, че това е едно от бедните и западнали предградия на Чикаго.

За нас, българските имигранти, живеещи не само в и около Чикаго, но и в Северна Америка, Дес Плейнс има много голямо значение. Тук през месец януари 2002 г. за първи път отвори врати първата, изцяло построена от български архитекти и строители, църква “Света София”, която е изградена върху земя, изцяло закупена от българската общност в Чикаго. До този момент българите в имиграция по света винаги са прекупували църкви от други етнически общности, след което са ги преправяли според традициите на Българското вероизповедание. Не напразно наричат църквата «Света София» в Дес Плейнс “перлата в короната на българската имиграция”. Освен църквата «Света София», в Дес Плейнс е и Българската евангелистка църква...

В Дес Плейнс има също така много висока концентрация на компании - собственост на българи, а така също и процентът на българите, живеещи там, расте бързо всяка година. Освен с нас, българите, Дес Плейнс е известен и с няколко други забележителности.

Първата е езерото Опека. То заема около 160 000 квадратни метра площ и е заобиколено от парк с голф и волейболни игрища, които през лятото се пълнят със семейства, дошли на пикник или с рибари, хвърлили въдици край бреговете му. Рибите, които най-често се хващат са пъстърва, сом и шаран. Край езерото има марина, където може да се наеме лодка за водна разходка. Легендата разказва, че на дъното на езерото има стар селски път и военен джип от Втората световна война, но поне досега няма такива, които могат да се похвалят, че са ги видели.

Другата забележителност на Дес Плейнс e музеят на МакДоналдс, който представлява копие на първия ресторант от веригата, който е бил отворен в града от Рой Крок през 1955 г. Това, разбира се, не е така, защото Рой Крок не е откривателя, а узурпатора на МакДоналдс. Той е човекът, който е откупил ресторантската верига навремето от братята МакДоналдс, които пък имали няколко отворени вече ресторанта за бързи закуски в Калифорния, открити още през 1940 г. Това, с което Рой Крок е бил известен е, че той е бил търговец, който е продавал машини за правене на млечен шейк. След като се запознава с братя МакДоналдс, той им предлага да пробват машините за шейк в техните ресторанти и бизнесът някак си потръгва. И все пак онова, което изстрелва ресторантите на МакДоналдс, ръководени от Рой Крок, към висините на успеха, не са били нито чийз-бъргърите, нито машините за млечен шейк, а едно старо, старо приятелство, датиращо още от годините на Първата световна война. Това било приятелството между напористия търговец Рой Крок и един млад, начинаещ тогава своята кариера художник, но също като него от Чикаго и също като Рой не по-малко напорист и амбициозен бизнесмен. Този млад художник, който някога заедно с Рой Крок е карал камион през Първата световна война се е казвал ...Уолт Дисни. Да, същият Уолт Дисни, създателят на най-милите анимационни герои като Мики Маус, Доналд Дък и много, много други. Някъде през 50-те години на миналия век Рой Крок решава да свърже продажбата на своите хамбургери с аудиторията, която се захласва по филмите на Уолт Дисни. Идеята се оказва успешна и от този брак къде по сметка, къде по любов са се родили две от най-могъщите компании в света – МакДоналдс и Уолт Дисни. За Рой Крок казват още, че на него принадлежи фразата – «ако видя моя бизнес конкурент да се дави, ще му бутна маркуч в устата и ще пусна водата да тече». Той също е бил недолюбван не само от конкурентите му в бизнеса, но и от много правозащитни организации и профсъюзи в САЩ по онова време, защото винаги е държал работещите в МакДоналдс с едни от най-ниските заплати, а също така е използвал и нерегламентиран детски труд по време на училищните ваканции.

Третата забележителност на Дес Плейнс, е че тук е сниман един от най- култовите тийнейджърски филми на Америка за 80 и 90-те години - филмът «Клубът за закуски» (“The Breakfast Club”), в който участват синът на Холивудската звезда Мартин Шийн и брат на не по-малко известния актьор Чарли Шийн - Емилио Естевес. А така също и едни от най-добрите млади звезди на Америка по онова време като Моли Рингуалд, Али Шийди и Джъд Нелсън.

В поп-културата на ХХ век Дес Плейнс влиза с още една забележителност, ако изобщо това може да се каже “забележителност”. Това е връзката на града и особено на реката Дес Плейнс с дейността на един от най-жестоките масови убийци не само в историята на Америка, но и на света – Джон Уейн Гейси. Той всъщност е бил т. нар. “клоун”- убиец. Гейси е работил като клоун, канен на партита да весели гостите и децата. На тези партита и рождени дни, докато е забавлявал хората, той си е набелязвал и жертвите между тях. Над 40 души, доста от които деца са намерили смъртта си след среща с “клоуна-убиец”. Възмездието обаче го застига именно в Дес Плейнс. Тук той е заловен от местната полиция след убийството на 15 годишно момче, чието тяло е бил хвърлил във водите на реката, осъден е и не след дълго “опечен” на електрическия стол.

Интересното за Гейси е, че той е водел двойнствен живот и даже се е опитвал почти успешно да започне политическа кариера в Демократическата партия. Нещо повече, при едно от посещенията на съпругата на тогавашния президент на Америка Джими Картър - Розалин Картър в Чикаго, клоунът – убиец се е срещнал с първата дама на Америка, снимал се е с нея за спомен и г-жа Картър дори му е надписала снимката с най-добри пожелания. По-късно този невинен гаф е станал повод за големи политически скандали и сътресения в САЩ, особено за демократите от щата Илиной.

Както и да е, това е отминало и днес Дес Плейнс e едно растящо и икономически бързо проспериращо северозападно предградие на Чикаго, превърнало се в дом на хиляди българи.