Железният човек или как се побеждава световното зло

Филмът е заснет по комикса на легендарния Марвел, но така и не е екранизиран в продължение на половин век, като тук не броим един не особено сполучлив опит за телевизионен сериал през 1966 година. Към историята посяга и самия Куентин Тарантино през 1990 година, но поради една или друга причина неговият проект не се осъществява. Но това едва ли е смутило не особено известния в света на голямото кино режисьор Джон Фавро, който успява да убеди продуцентите да вложат тлъста сума в историята за Железния човек и опитите му да пребори световното зло. Филмът е по своему интересен, макар в определени моменти човек се чуди как е възможно талибаните, живеещи при примитивни условия в пещерите на Афганистан се сдобиват с ядрени технологии, при положение, че са изолирани от останалия свят. След редица перипетии героят на Робърт Дауни се оказва в плен на самите талибани и парадоксално – местен талибан лекар му присажда електромагнит в гърдите и така му спасява живота след смъртоносно раняване. Филмът „Железният човек” е пародиен. И това донякъде го прави лесно смилаем както за по- невръстните зрители, така и за тези, които са на малко по- сериозна възраст. При първоначалните кастинги ролята на Робърт Дауни е имало възможност да бъде дадена или на Том Круз, или на Никълъс Кейдж, но в крайна сметка продуцентите решават, че Том Круз е прекалено закоравял като образ, а пък Никълъс Кейдж е прекалено „психо” тип.  В лентата участват още Гуинет Полтроу, Смюъл Л. Джексън и Терънс Хауърд. „Железният човек” е подобен на „Човекът паяк” и „Хелбой”, така че, се очаква продукцията да събере достатъчно печалба и публика, дори и понякога изпълнението на Дауни да наподобява на някои роли на Силевестър Сталоун, но и в днешното кино комиксите са една от възможностите за сюжет на произведения на седмото изкуство, особено когато става дума за Холивуд. Александър Иванов