Кирил Апостолов: Готови ли сме за земетресение в България?

Поводът за нея е смъртоносното земетресение в Дурас, Албания, но авторите на статията разглеждат ситуацията и в Румъния, Македония и България, в които през годините периодично са се случвали фатални земетресения.

„Земята тук непрекъснато трепери“, категоричен е македонският проф. Божидар С. Павичевич.

Притеснително е, че „Ню Йорк Таймс“ виждат нещо, което ние, по стар български обичай, ще видим едва, когато стане трагичен инцидент. А именно: България не е подготвена за големи земетресения!

Такова бе заключението и на Световната банка, която в свой доклад нарече липсата на информация за сеизмичната безопасност на голяма част от жилищни сгради в България „належащ за разрешение въпрос“.

А Петър Павлов, директор на Центъра за сеизмично инженерство в Университета за архитектура, строителство и геодезия в София, призова за създаване на национална сеизмична лаборатория, чиято задача да бъде да изпробва съпротивлението на сградите.

Припомняйки земетресението от 1986 в Стражица с магнитуд 5,7 по Рихтер, „Ню Йорк Таймс“ правят ретроспекция на случващото се у нас така:

„От 2007 г., когато България се присъедини към Европейския съюз, строителството в страната трябваше да отговаря на изискванията на блока за устойчивост на земетресения. Въпреки това голяма част от строителството датира от комунистическите времена, когато властите отговориха на спешните жилищни нужди, като издигнаха гигантски жилищни комплекси от сглобяеми панели. (…) А през 90-те години, след краха на комунизма, спекуланти се насочиха към строителството и то преживя истински бум“.

Точно тези спекуланти, които заляха строителния сектор, заложиха бомбата със закъснител у нас. Бумът в строителството е най-голям в София и интересно е защо Столична община допусна и съдейства за строителството на стотици сгради със съмнителна безопасност?

Наясно ли сме, че ако не потърсим решение на проблема сега, ще трябва да реагираме на него постфактум, както се случи с водната криза в Перник? Колко ли щети ще има – включително и човешки жертви – заради нехайството на администрацията? Кой ще бъде отговорен тогава?

И въобще – може ли да направи Столична община разлика между обект със съмнителна безопасност и обект със съвременни противоземетръсни системи? Чували ли сте за кампания, която да популяризира тези нови противоземетръсни системи у нас?

Все реторични въпроси без отговор. Вместо това виждаме как Столична община се опитва да спре строежа на една от най-добре проектираните да издържи на земетресение сгради у нас – „Златен век“, чието изграждане може да бъде един брилянтен пример за целия строителен бранш.

Многофункционалната сграда „Златен век“ е проектирана да бъде най-сигурната конструкция за обитаване в България – световноизвестният проектант Рене Лагос лично консултира проверката на земетръс по едни от най-строгите норми за това – калифорнийските норми. Сградите на Рене Лагос са преживели успешно множество земетръсни ситуации и неговите конструкции са издържали тестовете не само на теория, но и на практика.

Така че на фона на притеснителните земетръсни прогнози на Балканите и родните тенденции да търсим решение на проблемите след случването им, се питаме защо Столична община се опитва да спре проект, който може да бъде най-сигурната конструкция в България? И същевременно замита под килима стотиците разрешителни, които са издадени на сгради със съмнителна безопасност? /БГНЕС

——–

Кирил Апостолов, художник, основател на Група НОВА СОФИЯ, отстояваща каузи, свързани с развитието на столицата.