Кобрата – на крачка от историята, Мохамед Али и Тайсън!

Той ще е №1 и направеното от него ще е равно на «Златната топка» на Стоичков, гола на Костадинов срещу Франция в последната минута, триумфа на цели поколения  златни момичета, световната летва от  2,09 на Стефка Костадинова. 

След мача с Кличко нашият Кубрат вече може да е развял трицветника и закачил петте пояса на победата в тежката боксова категория за професионалисти, да е сметовен шампион на Световната боксова федерация. Така името Кубрат Пулев ще светне до тези на Джо Луис, Сони Листън, Флойд Патерсън, Мохамед Али, Джо Фрейзър, Джордж Форман, Майк Тайсън, Ивендър Холифийлд, Виталий и Владимр Кличко.

Дързък, смел, истински българин и достоен човек. Това са само част от определенията за личността на Кубрат Пулев. Човекът, който вярва, че няма невъзможни неща. Боксьорът, който знае, че преди да постигнеш голям успех, първо трябва да изковеш пътя в главата си.

 Той знае и как да го направи. И затова е в очакване на сбъдване на своята мечта...

Владимир Кличко е шампион в IBF/IBO от повече от 8 години и вече има 16 успешни защити на титлите. Само двама боксьори имат по повече - Джо Луис и Лари Холмс. От 2004 г. насам, когато падна от Леймън Брюстър, той има 20 поредни победи. И с изключение на мача му срещу Самюел Питър през 2005, когато падна в три нокдауна, е трудно да си спомним да е губил много рундове, да не говорим да е бил близо до загуба. Това си е впечатляваща серия. И затова една победа на Кубрат над този железен украинец ще е още по-впечатляваща, историческа.

След победата над Тони Томпсън специализираните сайтове за бокс буквално изригнаха срещу българина. Те просто не успяха да приемат, че софиянецът стигна до мач за световната титла, докато десетки американци, британци и руснаци години наред не успяват.

Интерконтиненталният шампион обаче е наясно, че за да бие Кличко, със сигурност трябва да бъде на още по-високо ниво. Въпреки победите и славата, Кобрата остава здраво стъпил на земята. Изглежда зрял и напълно уверен във възможностите си. В началото много хора приемаха заканите му като изхвърляния, други просто очакваха да го нокаутират в следващия мач, за да му дойдел акълът.Той обаче следва пътя и мечтата си, който всъщност е бил начертан от баща му още в средата на 80-те години на миналия век.

Венко Пулев е бил шампион на България в тежка категория, а бокса възприемал по-скоро като наука за изграждане на мъжкия характер. Той запалва синовете си по бокса и още след първите тренировки започва да им повтаря, че един ден ще станат световни шампиони. Всъщност той отделя цялата си енергия, за да създаде за децата си необходимите условия за развитие.

Първата зала на бъдещите звезди Кубрат ибрат му Тервел се намира в столичния квартал "Младост 2" - в мазето на блока. Там баща им оборудва  ринг, монтира круша и домъква най-различни уреди. 

Венко води синовете си по различни зали и софийски клубове. Най-накрая ги записва в ЦСКА и там започва истинското им професионално развитие. 

Първите тренировки на настоящия претендент за световната титла са, когато е едва 10-годишен. Доста по-рано обаче той слага специални детски ръкавици и играе с брат си на импровизиран ринг в хола. Когато се записват в ЦСКА, ги поемат Михаил Таков и Борислав Бояджиев, които са с тях през почти цялата им състезателна кариера. С наближаването на пубертета се увеличава значително и енергията на Кобрата, който си спомня, че прякорът му е лепнат съвсем случайно покрай името. Той не крие, че с Тервел често са се биели из квартала.
Звездата на "Зауерланд" си спомня, че постъпването в спортното училище е бил един от преломните моменти в оформянето му като състезател. Това е бил и най-сигурният начин да избяга от наклонената плоскост на уличния живот.

Когато е на 15-16 години, мутрите са достигнали своя пик и много негови приятели преминават към различните групировки. Кобрата и брат му стават преки свидетели как обещаващи спортисти зарязват всичко, за да изкарат лесни пари по нечестен начин. Двамата обаче успяват да останат настрана, въпреки че изкушенията са пред носа им. 

Кобрата черпи опит и сили и от неуспеха. Той отива на олимпийските игри в Пекин (2008 г.) като един от големите фаворити за медал, но в крайна сметка приключва участието си още след първия двубой. Дълго време му трябва да приеме случилото се, но в крайна сметка признава, че сам си е виновен, защото е подценил съперник, който е побеждавал няколко пъти.

Преди форума в Пекин здравенякът постига най-големия си триумф - става европейски шампион на първенството в Ливърпул и привлича вниманието на промоутърите от професионалния бокс. Перспективата да се пробва на това ниво му се струва доста интересна и решава да предприеме промяната след олимпийските игри. Фиаското в Китай обаче предизвиква множество коментари относно възможностите и психологическата устойчивост на многократния ни шампион. 

Година и малко след злощастната олимпиада Пулев прави своя дългоочакван дебют на професионалния ринг, след като подписа с известната германска агенция "Зауерланд" и стана член на отбора . С подготовката му се зае цял щаб от специалисти и той започна да прекарва по-голямата част от времето си извън България. На 19 септември 2009 г. бившият европейски шампион и носител на купа "Странджа" излиза срещу румънеца Флориан Бенке, когото нокаутира във втория рунд. След това прегази турчина Сердар Юсал, преди да срещне първия си по-сериозен съперник - нигериеца Гбенга Олокун, който има успех над бившия световен шампион Леймън Брюстър. В рамките само на две години българинът направи страхотен скок в ранглистата и получава шанс да се бие за овакантената интерконтинентална титла на Международната боксова федерация в първия си 12-рундов мач. Негов съперник е американецът Травис Уолкър, който се оказва доста корав, но Кобрата успява да го преодолее по точки. Последва успешна защита на пояса срещу опитния британец Майкъл Спрот, преди да се стигне до датата 5 май 2012 г., която се превърна в паметна за българския бокс, а и спорта ни въобще. Точно ден след 31-ия си рожден ден Кубрат печели европейската титла в тежка категория след технически нокаут над руснака с немски паспорт Александър Димитренко. Този успех предизвиква сериозен медиен отзвук и все повече хора извън България започват да говорят за Кобрата. 2012 г. ще остане паметна за братята Пулеви поради факта, че заеха първото и второто място в класацията за спортист номер 1 на България.

След церемонията Кобрата каза, че много би искал баща им да ги вижда отнякъде, за да разбере, че усилията му не са били напразни. Същото ще си помислят и всички, които го познават, ако след дни спечели и световната титла. Тогава просто ще трябва да погледне нагоре и да вдигне високо пояса.

«Още преди две години ти казах, че ще дойда за теб. На 15 ноември времето ти изтича, ще започне нова ера», заканва се Пулев на Кличко.

Напред, Кобра!