Напусна ни бащата на Конституционния съд Н. Павлов

На 20-ти януари 2011 г. почина Николай Павлов. Големият юрист, който в годините на еуфория на прехода стана един от бащите на сегашната ни Конституция, която е в сила от 13 юли 1991 година. А пък главата, касаеща Конституционният съд на България, той е създал "в първо лице, единствено число" – негово лично твърдение, което до днес никой не е дръзнал да оспори.

Опелото ще се състои в "Тъжната църква" – на Централните софийски гробища от 12 часа в неделя - 23 януари 2011 година.
Животът на Николай Павлив е нагледен пример за спиралата на възход и падение и за ролята на силните личност и дух да я управляват – доколкото имат сили, разбира се.

Роден е на 29 ноември 1935 г. в София. Израстнал в религиозна и културна фамилия. Владееше четири чужди езика. През ноември 1944 г. баща му е бил убит без съд (дори и "Народен") като "враг". Завършил с пълно отличие Шеста мъжка гимназия, но не получил златен медал... като "син на фашист". Първоначално следвал архитектура, но се прехвърлил право. През Унгарските събития през 1956 г. е бил изключен от Софийския университет. Завършил с перманентна сесия през 1960 година. Трудно се задържал на работа на едно място заради произход, безпартийност и несъгласие с политиката на държавата. Бил е съдия в Софийски градски съд и в Пазарджик. Редактор в БНР, юрист на Външно-търговска банка, инспектор в Министерство на правосъдието, адвокат. През 1984 г. е арестуван за притежаване на "забранена" литература. Въпросната литература са били апокрифни разпечатки на трудове на големи теософи, които след 1990 г. станаха хит сред съвременното човечество и пътеводител за оцеляването му. А подобни истини, най-общо в смисъл, че съзнанието е творец на видимия живот, а не битието, "бъркаха в мозъка" на материалистите марксисто-ленинисти. Любимият му автор беше голямата Елена Блаватска, според която " За непосветения профан мъртвата буква е религия, а тълкуването – светотатство". Най-краткият анализ на темата за свобода на мисълта и словото, които, уви, продължават всячески да се ограничават.
След "Промените" през 1990 г. Николай Павлов беше избран за депутат във ВНС (Великото Народно събрание). Беше заместник-председател на Комисията по досиетата. Първи зам. министър на правосъдието в правителството на Димитър Попов. Съдия в Конституционния съд от 1991 до 1996 година. Бил е и председател на Комисията за защита на конкуренцията от 1997 г. Със закона "Антипавлов" бе отстранен през октомври 2003 г. От тогава до вчера живя като пенсионер – позабравен, но горд.

Той бе радетел за присъединяването ни към ЕС и НАТО още от 1990 г. Негово отроче е текстът на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България: "Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат." (Правен свят)

Поклон пред паметта му!