Вим Вендерс: На Буш не му пука!

- И така, 8 години след Рейгън пак се върнахте в САЩ. Беше ли се подобрило социалното положение там?

- В годините на Клинтън пропастта между бедни и богати поне не стана по-голяма. Демократите са имали и имат по-различно социално съзнание.Най-малкото това бе страна, в която човек можеше да се изразява свободно и да прави това, което иска.

- Със сигурност говорите за миналото?

- Така е. В последните 2-3 години хората в Америка си затвориха устата. Всяка критична дума веднага се заклеймява като антиамериканска. И няма начин да се измъкнеш от вълната национализъм. След 11 септемвмри всяко завръщане бе за мен придружено от ясното чувство, че демократичното пространство се стеснява, а страхът и липсата на информация се разширяват. Бедността също се увеличава.Това ново национално чувство, което се роди сега, всеки път става по-неприятно и по-потискащо – глупав патриотизъм, който за съжаление идва от незнанието.

- Нито един автомобил без знаме със звезди.

- Когато започна войната в Ирак, като протест спрямо Франция хората наистина изливаха бутилките си с бордо. Снимката на Шрьодер и Ширак с надпис „Оста не дезертьорите” висеше на почти всеки ъгъл. Известно време мислехме дали да не си направим фланелки с надпис „Радвам се,че се измъкнах”.

- Един от малкото, които се опитаха да се противопоставят,бе Шон Пен.

- Когато публикува отвореното си писмо до президента, много неприятности му се струпаха на главата. Веднага след това излетя от няколко филма. Това днес вече не би било възможно, тъй като междувременно има промяна в нагласите. И който лъже, бива наречен лъжец.

- Как се стигна до тази атмосфера?

- Чрез заплахи и незнание. Повечето американци или не знаеха нищо за причините за войната в Ирак, или бяха зле информирани. Няма какво да се чудим – пропагандната машина работи с пълна пара ден и нощ цели две години. Буш разбра как да използва естествения страх на американците и загрижеността им за бъдещето и да ги превърне в гибелен национализъм.

- Но на „ войната срещу тероризма” не и се вижда краят.

- Война? Необходимата реакция на 11 септември още от началото по никой начин не биваше да бъде наречена „война”. Бин Ладен сигурно е скочил до тавана от разодст, като е чул, че американците му обявяват война. Това беше доста висока оценка за него, която не е очаквал сигурно и в най-смелите си мечти. Сега, след две действителни войни, има милиони повече мюсюлмани, готови да упражняват насилие.

- Какво говори за една страна фактът, че тя се поддава на това да бъде държана в страх?

- Страхът не е позор. След терористичните актове американците бяха вътрешно сломени в рамките на собствените си граници, вътре в родината си. И с право.Но как след това правителството на Буш превърна отмъщението в основа на политиката си и с каква арогантност започна да я следва – ето това беше новото, което противоречеше на всички американски идеали. Може да се добави само едно: американците винаги са се имали за център на света. В същото време те знаят много по-малко за този свят от своите съвременници. Американското кино е едно твърде нарцистично кино. А за американската телевизия изобщо не ми се говори в момента. Но за съжаление на повечето хора тя е основен източник на информация. В дълбоката Америка властва много по-голямо непознаване на света, отколкото при ескимосите. А Буш успя перфидно да използва страха от враговете „там отвън”.

- Ако сте в Ел Ей и искате да се информирате, как постъпвате?

- Все още само чрез Интернет. Изобщо не включвам телевизора. Само заради световното по футбол за кратко се абонирах за един кабелен канал и като приключи, веднага се отказах. Когато пътувам, в хотелите пускам за малко телевизора. Но полвин час “Fox” или Си Ен Ен са ти достатъчни, за да се побъркаш...

- Какво може да се противопостави на „продаването” на концепцията за „свобода и демокрация”?

- Детството ми щеше да протече по съвсем друг начин, ако у американците го нямаше това мисионерство и не бяха влезли във Втората световна война. Така че, от една страна, мога да им кажа само „Благодаря”. Но от другате наистина буквално „продадоха” най-добрите си идеи на гигантите от международната икономика, на големите корпорации. Ако днес Буш във всяко второ изречение казва „фрийдъм”, той всъщност има предвид нещо друго, а именно възможността на големия бизнес да се развива необезпокояван от никого, с други думи – „свободно”.

- „Свободата и демокрацията” нещо лошо ли са за Афганистан?

- Това с талибаните не можеше да продължава повече така. Всички го видяха. Но какво става днес? Афганистан уютен ли е? Талибаните не бяха особено разтърсени в укрепленията си- само се скриха по-надълбоко в тях, в същото време изведнъж се оказа,имат нещо по-важно за уреждане в Ирак, така че единственият сигурен резултат от войната е, че новите петролопроводи като нищо ще минат през Афганистан. Тези „интереси” внезапно станаха много по-важи от интереса да се разпространява демокрацията.

- И в Ирак ли?

- Ако човек познава културата и историята, и преди всичко древните вътрешни конфликти на тази страна, изглежда пълна лудост някой да поднася на иракчаните демокрацията като свещено дело. Но войната е „продадена” на американците точно като свещено дело, уж без никакъв бизенс интерес. Какво обаче защитаваха американските войници там, разрушавайки музеите, а с това и световното културно наследство? Министерството на петрола!

- Може ли процесът да се обясни с една-единствена личност?

- Да, ако в тази личност се съсредоточават много икономически интереси. Разбира се, че има много обяснения, и не на последно място е невероятният християнски фундаментализъм. Добре, да приемем,че винаги го е имало, само че все още не е бил взел властта в свои ръце. Буш обича да се моли публично. Неговият Бог е Америка. Как като европейски християнин може да се присъединиш към всичко това, когато изведнъж някой ти е узурпирал вярата и „преразпределя ролите”? Не знам дали е вярно, но чух че неотдавна папата е говорил за „антихриста”. Не мога да му се разсърдя...

- А как да се държим към Америка на Буш?

- Разграничаващо. Да не смесваме „Буш” с „американците”. Но точно това разграничаване е доста трудно да се направи по отношение на една цинична политика.

- В „Земя на изобилието” често се вижда американското знаме – отначало иронично, но към края се появява на митични места повече като знак за надежда?

- Пътувахме с един стар микробус от Лос Анджелис до Ню Йорк, на който най-отзад се вееше американското знаме. Всеки ден то ставаше с по един сантиметър по-късо, защото от вятъра нишките му се разплитаха, докато накрая остана само парчето със звездите – напълно непредвидена, но ясна метафора.

  Откъс от книгата „Усещане за място”, ИК „Колибри”