На 5 март Чърчил произнесе прословутата си реч за "желязната завеса"

Днес, 68 години след това предупреждение, темата за „Студена война” 2 стана особено актуална поради събитията в Украйна и действията на Русия там.
Това е поводът да си припомним акцентите от тази знаменита реч на великия бртански политик.

Каква е цялостната стратегическа концепция, която трябва да напишем днес? Не е нищо по-малко от безопасността и благополучието, свободата и напредъкът на всички домове и семейства, на всички мъже и жени във всички страни.

За да се даде сигурност на тези безброй домове, те трябва да бъдат защитени от два гигантски мародера - войната и тиранията.
Когато замислите на зли мъже или агресивния подтик на могъщи държави разтурят в големи райони рамката на цивилизованото общество, скромните хора са изправени пред трудности, с които не могат да се справят. За тях всичко е изкривено, всичко е счупено, дори смазано на каша.

Нашата върховна задача и дълг е да защитаваме домовете на обикновените хора от ужасите и нещастията на нова война. Всички сме съгласни с това.
Една световна организация вече е изградена с първична цел предотвратяването на друга война - ООН. Трябва да осигурим нейната работа да е плодотворна, да е реалност, а не измама, да е сила за действие, а не само празни приказки, да е истински храм на мира, в който щитовете на много нации един ден могат да бъдат окачени, а не просто кабина във Вавилонската кула.
Аз имам обаче едно определено и практично предложение за действие. Съдии и магистрати могат да бъдат установени, но те не могат да функционират без шерифи и полицаи. Обединените нации незабавно трябва да започнат да бъдат екипирани с международни въоръжени сили. По такъв въпрос можем само да се движим стъпка по стъпка, но трябва да започнем сега. Предлагам всяка от силите и държавите да бъде поканена да даде определен брой въздушни ескадрили за служба на световната организация. На мен ми се искаше да видя това направено след Първата световна война и от все сърце вярвам, че може да бъде направено незабавно.

Сега стигам до следващата заплаха от тези двама мародери, която заплашва къщата, дома и обикновените хора – тиранията. Не можем да бъдем слепи за факта, че свободите, на които се радват хората от цялата Британска империя, не са валидни в значителен брой страни, някои от които са много силни. В тези страни над обикновените хора се осъществява контрол чрез разни видове всеобхващащи полицейски правителства. Държавната власт се упражнява без задръжки или от диктатори, или от компактни олигархии, действащи чрез привилегирована партия и политическа полиция. Никога не трябва да спираме да обявяваме с безстрашен тон великите принципи на свободата и човешките права.
Всичко това означава, че народът на всяка страна има правото и трябва да има властта чрез конституционно действие, чрез свободни необременени избори, с тайно гласуване, да избере или промени характера или формата на управление, под които живее; свободата на словото и мисълта да царуват; съдилищата, независими от изпълнителната власт, неповлияни от която и да е партия трябва да прилагат закони, които са получили широкото съгласие на големи мнозинства или са осветени от времето и обичая. Това са главните актове на свободата, които трябва да присъстват във всеки дом.

Ако опасностите от война и тирания бъдат премахнати, няма съмнение, че науката и сътрудничеството могат да донесат в следващите няколко години на света, със сигурност в следващите няколко десетилетия разпространение на материалното благополучие отвъд всичко, което досега се е случило в човешкото съществуване.
Често съм използвал думи, които научих преди петдесет години от един велик ирландско-американски оратор, мой приятел, г-н Бърк Кокран. „Има достатъчно за всички. Земята е щедра майка; тя ще осигури в голямо изобилие храна за всичките свои деца, ако те само култивират почвата ѝ в справедливост и в мир.“

Говорих по-рано за Храма на мира. Но този храм може да не бъде построен или бъдейки построяван, може да се срути и всички ние отново ще се окажем необразовани и да се учим отново за трети път в школата на война, несравнимо по-сурова от тази, от която току що се освободихме. Тъмните векове може да се завърнат, Каменната епоха може да се завърне на искрящите крила на науката и това, което сега може да обсипва с неизмерими благословии над човечеството, може дори да донесе неговото тотално унищожение.

Сянка е паднала на сцените, толкова скоро осветени от съюзническата победа. Никой не знае какво Съветска Русия и нейната международна комунистическа организация възнамеряват да направят в непосредственото бъдеще или какви са границите, ако има такива, на техните екпанзиостични тенденции. Аз имам силно възхищение и уважение към храбрия руски народ и моя военен другар, маршал Сталин. Има дълбока симпатия и добра воля във Великобритания – и не се съмнявам тук също – към народите на цяла Русия и решимост да упорстваме през много трудности и неуспехи в установяването на трайни приятелства. Ние разбираме нуждата на Русия да бъде сигурна по западните си граници чрез премахване на всякаква възможност за германска агресия. Ние приветстваме Русия на полагаемото ѝ се място сред водещите нации в света. Ние приветстваме нейния флаг по всички морета. Преди всичко, ние приветстваме постоянни, чести и растящи контакти между руския народ и собствения ни народ от двете страни на Атлантика.

Мой дълг е обаче, а съм сигурен, че вие бихте искали да изложа фактите, както ги виждам пред вас, да поставя пред вас някои факти за настоящето положение в Европа.
От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море желязна завеса се е спуснала над континента. Зад тази линия лежат всички столици на древните държави от Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, всички тези известни градове и населенията около тях лежат в това, което трябва да нарека Съветската сфера и всички са предмет под една или друга форма не само на съветско влияние, но и на много висока и в много случаи увеличаваща се степен на контрол от Москва. Единствено Атина – Гърция със нейното безсмъртно величие – е свободна да реши бъдещето си в избори под британско, американско и френско наблюдение.
Комунистическите партии, които бяха много малки във всички тези източни държави на Европа, са издигнати до превъзходство и власт далеч отвъд числеността им и навсякъде се стремят да получат тоталитарен контрол. Полицейски правителства са взели надмощие в почти всеки случай и досега, освен в Чехословакия, няма истинска демокрация. И Турция, и Персия, са дълбоко обезпокоени и смутени от исканията, които са отправени към тях и от натиска, упражняван от правителството в Москва. Руснаците правят опит в Берлин да изградят една квази-комунистическа партия в тяхната зона на окупирана Германия чрез оказване на специални чрез услуги на група леви немски лидери.

Ако сега Съветското правителство се опита да създаде про-комунистическа Германия в техните области, това ще предизвика нови сериозни трудности в британските и американските зони и ще даде на победените германци да се обявят на търг между Съветите и Западните демокрации.
Каквито и заключения да могат да бъдат направени от тези факти, а те са факти, това определено не е Освободената Европа, за която се бихме да изградим. Нито е Европа, която съдържа съществените условия за траен мир.

Сигурността на света изисква ново единство в Европа, от което никоя нация не бива трайно да бъде отхвърлена. Тъкмо от кавгите на силните държави в Европа произлязоха световните войни, които наблюдавахме или които са се случили в минали времена.
В голям брой страни, далеч от руските граници и по целия свят, комунистически пети колони са установени и работят в пълно единство и абсолютно подчинение на наставленията, които получават от комунистическия център. Освен в Британската общност и в Съединените щати, където комунизмът е в най-ранен етап на развитие, комунистическите партии и пети колони представляват сериозно предизвикателство и опасност за християнската цивилизация. Това са мрачни факти и бихме били твърде неразумни да не се изправим срещу им докато остава време.
Чувствах се задължен да изобразя сянката, която, както на запад, така и на изток, пада върху света. Аз бях висш министър по времето на Версайския договор и близък приятел на г-н Лойд-Джордж, който оглавяваше британската делегация във Версай. Аз самият не бях в съгласие с много от нещата, които бяха сторени, но имам много силно впечатление от онази ситуация и с болка я сравнявам с тази, която преобладава сега. В онези дни имаше високи надежди и безгранична увереност, че войните бяха свършили и че Обществото на народите ще стане всемогъщо. Аз не виждам или чувствам онази съща увереност или дори същите надежди в измъчения свят в настоящето време.
От друга страна отхвърлям идеята, че нова война е неизбежна, още повече че е предстояща. Тъй като съм сигурен, че съдбите ни все още са в ръцете ни и че държим силата да спасим бъдещето, чувствам дълга да говоря сега, когато имам случай и възможност да го направя. Не вярвам, че Съветска Русия желае война. Това, което желае, е плодовете на войната и неопределеното разширение на нейната власт и доктрини. Но това, което трябва да обмислим тук днес, докато остава време, е трайното предотвратяване на войната и установяването на условия на свобода и демокрация колкото се може по-бързо във всички страни. Нашите трудности и опасности няма да бъдат премахнати като си затворим очите за тях. Те няма да бъдат премахнати като просто чакаме да видим какво ще се случи, нито ще бъдат премахнати чрез политика на помиряване. Това е, което е необходимо е разрешаване и колкото по-дълго то се отлага, толкова по-трудно ще стане и по-големи ще станат опасностите за нас.

От това, което съм видял от нашите руски приятели и съюзници по време на войната, аз съм убеден че няма нищо, на което те повече да се възхищават от силата и към нищо нямат по-малко уважение отколкото към слабостта, особено военната слабост. Поради тази причина старата доктрина на баланс на силите е ненадеждна. Не можем да си позволим, ако можем да направим нещо, да работим в тесни граници, предлагайки изкушения за премерване на силите. Ако Западните демокрации застанат заедно в стриктно запазване на принципите на Хартата на Обединените нации, тяхното влияние за утвърждаване на тези принципи ще бъде огромно и никой не е вероятно да ги закача. Ако обаче те се разделят и се разколебаят в своя дълг и ако на тези важни години се позволи да отлетят, тогава наистина катастрофа може да залее всички.

Последният път го видях да идва силно виках към моите собствени сънародници и към света, но никой не обърна внимание. До 1933 или дори до 1935 г. Германия можеше да бъде спасена от ужасната съдба, която я застигна и всички ние можеше да бъдем пощадени от нещастията, които Хитлер донесе на света. Никога в историята не е имало война, толкова лесна за предотвратяване чрез навременно действие от тази, която току-що опустоши такива големи части от земното кълбо. Тя можеше да бъде предотвратена, по мое вярване, без гръмването на един патрон и Германия можеше да е силна, просперираща и почитана днес, но никой не слушаше и един по един всички бяхме засмукани в ужасния водовъртеж. Със сигурност не трябва да позволим това отново да се случи.

Ако предано се придържаме към Хартата на Обединените нации и вървим напред с невъзмутима и трезва сила, нестремящи се към земята или богатството на никого, нестремящи са да наложим произволен контрол над човешките мисли; ако всички британски морални и материални сили и убеждения бъдат присъединени към вашите собствени в братска асоциация, главните пътища на бъдещето ще бъдат разчистени не само за нас, но за всички, не само за нашето време, но за век напред.