Хари Худини – „Краля на белезниците”

  Ирина Калчева   Семейството на Вайс емигрира в Америка през 1978 г. Първите изяви на Ерих са като бегач на дълги разстояния и въздушен акробат, когато е едва на 10 години. Кариерата му на фокусник започва през 1894 г. и той приема псевдонима Хари Худини в чест на френския си колега Жан Йожен Робер-Худен, на когото се възхищава. Първоначално той представя най-обикновени трикове с карти, но после се увлича по ескапизма – изкуството да се измъкваш от затворени кутии, белезници, клетки, горящи сгради и всякакви други капани. По това време се запознава със съпругата си, която става и негова сценична асистентка до края на кариерата му. Големия си удар Хари Худини прави през 1899 г., когато се запознава с мениджъра си Мартин Бек. Бек го поощрява да се съсредоточи основно върху ескапизма и му урежда участия в най-големите вариетета в САЩ, а през 1900 г. и турне в Европа. Там Худини предизвиква истинска сензация, измъквайки се с лекота от полицейски „гривни” и заключени килии, и е наречен „Краля на белезниците”. В началото на ХХ век ескапистът жъне небивали успехи с виртуозните си изпълнения – той се освобождава от килии, белезници, вериги, въжета и усмирителни ризи, докато виси на въже, така че всички зрители да виждат, че не са жертви на измама. През 1908 г. Хари Худини подготвя нов номер – бягство от пълен с вода и заключен контейнер. Публиката е заинтригувана от реалната опасност от удавяне, която грози фокусника, ако не успее да се измъкне навреме. Той нажежава още повече обстановката, като кани зрителите да измислят допълнителни затруднения и капани, с които да го предизвикат. През 1912 г. в Берлин Худини представя най-добрия си номер – Китайското водно мъчение, при което илюзионистът е окачен надолу с главата за верига и заключен в пълен с вода прозрачен контейнер. Той трябва да задържи дишането си за повече от три минути. Китайското водно мъчение остава коронният номер на ескаписта до края на кариерата му. Друг популярен номер на Худини е измъкване от усмирителна риза, докато виси надолу с главата от кран или висока сграда. Това изпълнение е филмирано и се съхранява в Библиотеката на Конгреса. Хари Худини написва няколко книги, в които разкрива своите тайни. В „Тайните на белезниците” (1909 г.) например той обяснява колко много ключалки и белезници могат да се отворят само с добре премерен натиск, а други – с връзки за обувки. В други случаи фокусникът носел добре скрити шперцове или малки ключета, които бил способен да погълне и после да изкара обратно в необходимия момент. При измъкването от въжета и усмирителни ризи Худини използва само собственото си тяло – първо го увеличава, издувайки гърдите си, за да си остави достатъчно място за движение, а после се изплъзва от капана, размествайки раменете и ставите си. Заедно с номерата си в ескапизма, Хари Худини представя и други излюзии – по време на едно представление в Ню Йорк той скрива от публиката цял слон, заедно с дресьора му. Освен със своите фокуси той става известен и с постиженията си в авиацията. Запленен от самолетите, Худини си купува биплан и през 1910 г. осъществява първия успешен полет над Австралия, където е на турне. През 1901 г. ескапистът прави своя дебют и в киното с филм, показващ неговите изяви в Париж. През 1918 г. участва в сериала The Master Mystery, който се превръща в касов хит и Худини получава още две роли в холивудски филми през 1919 и 1920 г. След това той се връща в Ню Йорк, където основава собствена филмова компания Houdini Picture Corporation и създава две ленти през 1921 и 1923 г. Начинанието обаче се оказва неуспешно и фокусникът се оотегля от филмовия бизнес. Великият ескапист умира през 1926 г. от апандисит. Той изпитвал силна болка няколко дни преди това, но отказал да се лекува и не отменил представлението си в Детройт въпреки температурата си от 40 градуса. По-късно е хоспитализиран, но умира в болницата от перитонит, предизвикан от спукан апендикс.