Стената на последната надежда

  Ирина Калчева   След края на Втората световна война, в която Германия претърпява катастрофална загуба, страната е управлявана съвместно от съюзниците – Франция, Обединеното кралство, САЩ и СССР. Те са равноправни и всички държавни решения се взимат с пълно мнозинство. Германия бива разделена на четири окупационни зони, които са поделени между четирите победителки. Столицата Берлин също е разделена на четири зони. По-късно обаче Студената война започва да се задълбочава и тази схема на управление започва да става неефективна и страната де факто е разделена на две части – Източна и Западна Германия (ФРГ и ГДР), които попадат в зоните на влияние съответно на СССР и западните сили. Берлин, който териториално се пада в източната част, също е разделен на две. През 1949 г. под влиянието на Съветския съюз в Източна Германия е издигнато социалистическо правителство. По това време границата в столицата все още е отворена, но притокът на бежанци от Източната към Западната част, както и западните спекуланти, закупуващи евтина субсидирана храна от Източен Берлин, принуждават правителството да вземе мерки. През 1961 г. започва изграждането на печално известната Берлинска стена. Официалното обяснение е, че стената служи за защита на Източен Берлин срещу нацистките елементи, намерили убежище във ФРГ. В действителност обаче целта на съоръжението е да попречи на източногерманците да бягат и да търсят политическо убежище в Западен Берлин. Берлинската стена е охранявана от въоръжени войници, чиито заповеди са недвусмислени: стреля се на месо. Година по-късно 18-годишният зидар Петер Фехтер предприема своя фатален опит за бягство през стената заедно с приятеля си Хелмут Кулбайк. Планът на младежите е да се скрият в една дърводелска работилница на ул. „Цимерщрасе” и когато охраняващите войници се отдалечат, да скочат от прозореца в т.нар. смъртоносна полоса (ивица празно пространство между стената и успоредната на нея ограда, чиито строеж бил започнал наскоро) и да я прекосят тичайки, след което да прескочат двуметровата, покрита с бодлива тел, стена и така да се озоват в Кройцберг, Западен Берлин, близо до Чекпойнт Чарли. Планът обаче не протича гладко. Когато бегълците стигат до стената, охраната ги забелязва и открива огън по тях. Кулбайк успява да преодолее препятствието, но Фехтер закъснява и е прострелян в корема пред очите на стотици свидетели. За нещастие той пада от грешната страна на стената и остава в границите на Източен Берлин. Въпреки виковете и молбите си за помощ, той не получава такава нито от източната, нито от западната страна на Берлинската стена и след час издъхва от загуба на кръв. Безпомощните наблюдатели от Западен Берлин не могат да направят нищо друго, освен да крещят обиди срещу войниците, наричайки ги убийци. По-късно лобното място на 18-годишния зидар е отбелязано с кръст от западната страна на стената, а след обединението на Германия през 1990 г. на „Цимерщрасе” е издигнат паметникът „Петер Фехтер”, който е разположен точно на мястото, където пада тялото на момчето през 1962 г. През годините на Студената война при опит да преминат Берлинската стена умират над 86 граждани на ГДР, бягащи на Запад. В същото време обаче над 5 000 успяват да преодолеят стената, като най-известните случаи са масово бягство по тунел, дълъг 149 метра, полет с делтаплан и промушване между прозорците на два съседни апартамента.