Родена е на 25.IV.1962 г. Майка й Мария Дубарова е прогимназиална учителка по литература. Баща й – Стайко Дубаров е работник - майстор в един бургаски завод.

Учи най - напред в училище "Иван Вазов" - Бургас, след което - в английската гимназия там.

На 4.XII.1979 г. едва на 17 години тя поставя край на живота си.

Поетичният й талант се изявява в най-ранните й години.Още не може да пише, когато съчинява стихове игрословици.Първите й публикации са в "Септемврийче" и "Родна реч". Открива я известният бургаски поет Христо Фотев. Нейни духовни наставници и насърчители са и поетите Христо Фотев и Григор Ленков. Петя има и артистични изяви. През 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров - "Трампа".

Лятото изтече като пееща вода.

Тежко ми е - колко много, много пих от нея.

Бели стъпки, нежни като котешка следа,

още за червената му песен пеят.

Мислите ми тръгнаха след него по света.

Може би не ще успея вече да ги върна.

В дланите ми плаче невидяна есента,

моли ме поне веднъж да я прегърна.

Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж

ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.

То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,

пак дъхът му цветен ще ме парне.

СБОГОМ, ЛЯТО

Една жестока ножица със крясък
отхапа злобно моите коси,
разпръсна ги по пода като пясък,
гърба ми вече нищо не краси.

Червената ми рокля в гардероба
посърнала, измачкана лежи.
Проскърцва закачалката със злоба,
че черната престилка ú тежи.

Изсъхналия бански аз прибирам
с дъха на сол, на пясък и скали,
морето е горчиво като бира,
че трябва с него да се разделим.

Смирено лунапаркът си отива,
отнася светлини и светъл смях
и морската градина става сива,
по-сива и от вихърния прах.

Довиждане, красиво мое лято,
аз вярвам,че ще бъда с тебе пак.
Днес бързам да се слея с мойто ято,
щастлива пред училищния праг.